Българите са купувачите на имоти по Черноморието ІІ /видео/

Търсят се по-големи жилища в близост до градовете, а цените остават сходни на миналогодишните

Българите са основните купувачи на жилища по Черноморието през тази година, а чужденците, инвестиращи в имот у нас, значително са намалели заради предизвиканите от коронавируса ограничения за пътуванията.

Търсят се предимно завършени и по-големи жилища и къщи в близост до градовете, а цените остават сходни спрямо нивата от миналата година. Това стана ясно по време на дискусия за пазара на имоти в Черноморския регион, организирана от сайта Imoti.net, който е част от Investor Media Group.

Форсмажорна ситуация по Южното Черноморие

Изминаващата година е предизвикала форсмажорна ситуация на пазара на имоти по Южното Черноморие, като единствената по-сериозна дестинация е била Созопол, който е предпочитан от българските купувачи, съобщи Николай Ламбуров, представител на НАСП.

„Търсеха се предимно жилища във въведени в експлоатация нови комплекси, където средните цени са между 900 и 1200 евро на кв. м. Средните площи на апартаментите бяха между 60 кв. м и 100 кв. м“, каза той.

Несебър, Равда и Царево също са привлекли български купувачи, търсещи второ жилище или имот с инвестиционна цел. Купувачите се насочват предимно към завършени и обзаведени жилища с гледка към морето и без такса за поддръжка на имота. Интерес е имало и към нискобюджетни къщи на цена до около 50 хил. евро, разположени до 15 км от морето, съобщи Елена Унджиева.

Сделки със студиа в по-малките курорти са се сключвали на цена от 25 хил. евро, двустайните апартаменти са се продавали за около 35 хил. евро, а тристайните – за около 50 хил. евро, сочат данните на Явлена. Малко по-високи са цените в Созопол, където жилища на първа линия се продават на цена около 60 хил. евро.

Сред клиентите на Пощенска банка интерес има основно към имоти за живеене в Бургас и курортното селище Крайморие. Купувачите се насочват и към къщи и жилища във ваканционни комплекси, каза Даниела Иванова.

Тя допълни, че банката продължава да финансира съществуващите си клиенти по Черноморието и в цялата страна в условията на пандемия, предлагайки им продукти, с които да управляват финансите си по време на кризата. Тя е успяла да стигне и до нови клиенти благодарение на дигиталните си канали за комуникация, включително възможности за дистанционни консултации, кандидатстване за ипотечни кредити и чат бот, който консултира клиентите за ипотечен кредит.

„Целта ни е да дадем не само жилищен кредит, а и нещо допълнително, което да добави стойност за клиентите, като фиксирани лихви, възможности за отлагане на вноски, спестовния кредит, с който клиентът сам намалява вноската си“, посочи Иванова.

През периода на извънредно положение се е увеличил интересът към дистанционна консултация на българи, работещи в чужбина, но през третото тримесечие хората отново са се върнали към клоновата мрежа на банката.

Най-големият град по Южното Черноморие, Бургас, е стартирал годината по-слабо от останалите големи градове в страната и тази тенденция се запазва до края на годината. "През последните месеци имаше значителен интерес от българи, живеещи в чужбина, но в града се забелязва разминаване на очакванията на продавачи и купувачи по отношение на ценовите нива. Стигна се дори до оттегляне на имоти от пазара, тъй като цените им бяха сметнати за неприемливи от купувачите. В града няма толкова активно строителство и засега купувачите остават наблюдатели на пазара“, посочи Унджиева.

Според Ламбуров по Южното Черноморие има два или три нови проекта на етап строеж, които са част от затворени комплекси с вече изградени етапи и инфраструктура. По думите му наред с българите сред купувачите в района са и германски граждани с руско потекло. През последната година те са се насочили предимно към имоти в курортите Слънчев бряг и Свети Влас.

„Там новото строителство също е ограничено и се извършва предимно от фирми с дългогодишна история. Новите проекти обикновено са част от комплекси с няколко етапа на строителство. Жилищата в тези комплекси са на цена между 40 хил. и 70 хил. евро“, съобщи Ламбуров. Според него се търси почти готово строителство или въведени в експлоатация имоти с добра инфраструктура недалеч от морето.

По думите му имотите в готовите комплекси се продават предимно от руски собственици на българи или от самия инвеститор, който управлява комплекса. „Голямо предизвикателство, от което ще зависи развитието на пазара, е управлението на тези сгради и доколко то е качествено и на добра цена. Това е ключът към интереса особено на българските купувачи, които искат да са наясно с какви разходи ще бъде свързана покупката в този регион“, изтъкна Ламбуров.

Според него проблемът е финансов. „Повечето клиенти нямаха възможност да ползват имотите си през тази година. Мнозинството от тях са от рускоговорещи страни, където през последните години покупателната способност в евро намалява. В същото време стандартът на живот в България се повишава, включително заплатите на заетите в сектора за поддръжка на имотите във ваканционните комплекси от затворен тип.

Постепенно се получава ножица между очакванията за качество на управление на имотите от клиентите и реално постижимото с бюджет от 2007-2010 г. Законът по никакъв начин не регулира индексация и промяна на първоначално подписаните договори за поддръжка и управление и се получава конфликт“, каза Ламбуров.

Според него е необходима актуализация на законовата рамка, включително Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), Закона за туризма и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), за да се повиши качеството на средата във ваканционните комплекси от затворен тип. „В Созопол най-голямата леглова база е в такива затворени комплекси и представете си какво ще се случи с имиджа на местата за настаняване по Черноморието, ако проблемът не бъде разрешен“, изтъкна той.

***