От няколко месеца насам в България тече процес по нормализиране на лихвите по корпоративните и потребителските заеми. Това обаче все още не важи за лихвите по ипотечните заеми, чието ниво остава близо до рекордния минимум от около 2.6%.
Така се стига до необичайната ситуация, в която България държи едни от най-ниските лихви по жилищни кредити в Европа.
Очакванията на икономисти и централната банка са лихвите по ипотечните заеми да започнат да растат по-бързо в следващите месеци благодарение на някои мерки на централната банка, като повишаването на антицикличния капиталов буфер и задължителните минимални резерви на банките.
До необичайната ситуация се стига, тъй като банките в България ценообразуват лихвите по ипотечните заеми по специален начин – използва се цената на депозитите, които банките привличат. Така рестриктивната политика на Европейската централна банка (БНБ) от последната повече от година не успява да повлияе на цената на ипотечните заеми в България.
Ситуацията бе подобна и в Хърватия, където банките ценообразуват лихвите по ипотечните заеми също на база депозитите, но чрез референтен индекс, определян от централната банка. В България обаче няма общ индекс, а банките използват собствени референтни лихви за целта.
След като Хърватия влезе в еврозоната, банките се отказват изцяло от този подход и започват да използват индекса Euribor или цената, на която правителството взима своите дългове, или използват фиксирана лихва.
„Нещо подобно се очертава и в България. Причината за тази промяна в начина на ценообразуване е трансмисионният механизъм на ЕЦБ, който се очаква да сработи. Вероятно това е промяната, пред която стоим. Ако трябва да говорим в числа, можем да говорим за процес на нормализиране на ипотечните кредити до стойности около 3.5% през следващата 1 – 2 години. Това е ниво, което в никакъв случай не представлява риск за качеството на кредитите“, смята главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов, който взе участие по време на банково-финансовия форум на сп. „Мениджър“.
Той изрази мнение, че непосредствени рискове пред имотния сектор в България няма.
„Ако има проблеми на пазара на труда, те бързо ще мигрират към имотния пазар. Не виждам особен риск на пазара на труда в момента. Положително е, че работим на пълна заетост. България изглежда добре, но външната среда не е така“, посочи той и даде пример с понижаването на цените на имотите в редица страни от Европейския съюз.
По негови думи вече в 10 страни от Европейския съюз има спад в цените на имотите на годишна база. В половината от останалите също предстои такъв.
„Имотният пазар в момента може да изглежда добре, но това е икономика, която много зависи от външните фактори“, посочи още той.
Основните рискове пред България
Според Павлов основни рискове за България са опасността от подновяване на политическата нестабилност.
„Това е впечатлението, което имам от срещи с инвеститори. Когато имаме продължителни периоди на политическа нестабилност, институциите намаляват работа и впоследствие спират да работят. Започват да се трупат проблеми, а рискът от популистки вот нараства. За мен това е централната опасност“, коментира Павлов.
Икономистът Евгени Кънев е на същото мнение.
„Важно е да има редовно правителство, което да прави реформи“, подчерта Кънев.
***
Вижте новите предложения от Дом Инфо ООД:
***
Тристаен апартамент, суперцентър
***
Двустаен апартамент, точно на Борисова градина
***
Двустаен апартамент, жк Братя Миладинови
***
За огледи тел. 0895 625 505
Дом Инфо