Лудостта, наречена жилищен пазар в България I

Прогнози и анализи за пазара на жилища в България трудно се правят. Секторът е изключително динамичен и всяко икономическо и геополитическо явление оказва влияние. Затова често икономисти, брокери и анализатори грешат в прогнозите си или изобщо не се наемат да правят такива.

Непредвидени ситуации, като пандемията, която преди четири години парализира цялата икономика, могат напълно да преобърнат сектора и да го накарат да поеме в изцяло нова посока. 

Желанието на хората да се преместят в по-големи жилища или къщи в покрайнините на София отвори съвсем нова ниша на пазара, която досега не беше особено популярна в България. Ако до преди 2020 г. се търсеха основно едностайни или двустайни жилища, то към днешна дата фокусът на купувачите са големи жилища, които имат тераса или се намират на партерен етаж и са със самостоятелна градина.

Последвалите високи нива на инфлация ускориха още повече търсенето на жилища в България, превръщайки тази инвестиция в убежище за средства. И съвсем логично, след като търсенето изпреварва предлагането, цените на имотите не спираха да вървят нагоре.

Спад в сделките

През последната година и половина официалната статистика на Агенцията по вписванията показва тенденциозен спад в имотните сделки. 

Той започна през третото тримесечие на 2022 г. със 7.3%, през четвъртото спадът на годишна база се задълбочи до 10.4%, за да се стигне до периода октомври-декември 2023 г., когато годишният спад е 7.4% до 62 398 изповядани сделки за покупко-продажба.

Въпреки всички тези числа, по данни на агенцията за недвижими имоти „Имотека“ цените ще продължат да растат с „умерено“ темпо и през настоящата 2024 г.

Може и да падат участниците на пазара, но успокояването на геополитическата обстановка, очакванията за влизане в еврозоната... няма макроикономически фактори, които да обуславят спад в цените“, каза Явор Пейчев, изпълнителен директор на „Имотека“ по време на събитие за журналисти.

Той си обяснява оттеглянето на една част от хората от жилищния пазар с несигурността, която беше породена от инфлацията и започналата през 2022 г. серия от вдигане на лихвените проценти от ФЕД и ЕЦБ. Въпреки резкия скок в лихвените проценти почти навсякъде в Европа, България успя да запази стабилни нива на лихвите си.

„Но цялото говорене за вдигане на лихвите и несигурността плашат хората“, казва Пейчев.

Според него дори готвеното затягане на жилищното кредитиране от страна на БНБ, насочено към крайния потребител, няма да окаже съществено влияние на пазара.

Със сигурност това ще ограничи броя на купувачите, но не очаквам някакво генерално пренареждане на пазара“, казва той.

Припомняме, че преди дни стана ясно, че БНБ обмисля нови мерки за затягане на жилищното кредитиране, но насочени не към регулация на търговските банки, като например увеличаване на задължителните резерви, а към самите клиенти.

ПРОДЪЛЖАВА