Банковото кредитиране продължава да се ускорява

“Към настоящия момент хипотезата "прегряване" в сегмента кредитиране, обезпечено с жилищни недвижими имоти, не е подкрепена". Това е основният извод от "Преглед на въведените от БНБ макропруденциални мерки във връзка с рисковете пред банковата система" - доклад на централната банка, публикуван наскоро.

По тази причина регулаторът реално засега не въвежда мерки, насочени към потребителите, каквато възможност анонсира управителят на БНБ Димитър Радев през януари.

Това, което прави сега БНБ е, че разпорежда на банките да следят и на тримесечна база да отчитат набор от поне шест показателя при отпускане и предоговаряне на ипотечни кредити. На този етап банката не слага твърди тавани по тях, а ги приема като механизъм, на чиято база ще може да предприема "последващи надзорни действия".

Списъкът на БНБ включва основните класически индикатори за следене на кредитната активност. Съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускането му, показва доколко са обезпечени заемите.

Съотношението между размера на текущите плащания по дълга и месечния доход на кредитополучателя, измерва способността на кредитополучателите да обслужват заемите си.

Банките ще отчитат и максималния срок по договора за кредит (матуритет). От 24.2 години през 2022 г. среднопретегленият матуритет на новите ипотеки се е покачил на 25.2 години в първите месеци на тази. От БНБ обясняват, че това е свързано с увеличаването на средния размер на кредитите заради повишението на жилищните цени. През първото тримесечие средният размер на кредита е 198 хил. лв., докато средно за 2022 г. е бил 156 хил. лева.

Аргументът на БНБ засега да не слага тавани по тези показатели е, че политиката й на високи капиталови буфери работи и банковата система е устойчива като ликвидност, капитал, ефективност и качество на кредитите.

Всички буфери от БНБ са 8.1% при средно в банковия съюз - 3.6%. Освен това въпреки ускорения растеж в жилищното кредитиране, не се вижда влошаване на качеството на портфейлите. В края на 2023 г. брутните необслужвани кредити са 332 млн. лв., което е едва 1.5% от отпуснатите.

Междувременно статистиката показа, че към април банковото кредитиране продължава да се ускорява. Годишният ръст при ипотечните заеми вече е близо 24%, а само за месеца покачването е с рекордните 463 млн. лв. При това банките одобряват все по-малък дял от исканията като вече процентът е под 50%, показва анализът на БНБ.

***