От всички 13 епархии на Българската православна църква Сливенската притежава най-много имоти.
Това няма как да бъде потвърдено документално, защото църквата не поддържа собствен имотен регистър (въпреки приетото решение за такъв) и не регистрира всичките си имоти в държавния. Но в църковните среди епархията, която се простира от Сливен до границата с Турция по цялото Южно Черноморие, е известна като „златна кокошка“, четем в „Капитал”.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
В спор за водолази
Реституцията на имоти е сложен процес и невинаги преминава плавно и без възражение. От 2006 г. насам Сливенска митрополия води съдебни спорове с частната компания „Пламс 2001“, собственост на Пламен Найденов, за 92 дка земя западно от Рибарското селище.
Спорът започва, когато митрополията подава молба към кмета на Бургас за неправомерно владеене от частния собственик на земи, принадлежащи на епархията. Жалбата е призната и през 2015 г. епархията става собственик на земите. От „Пламс 2001“ оспорват решението и според друго решение на районния съд през 2017 г. и после потвърдено през 2018 г. от Бургаския административен съд, имотите се връщат на частния собственик.
От своя страна през 2020 г. митрополията оспорва решението на базата на реституция, извършена с решение №1-113/12.03.2020 г. на Областна служба „Земеделие“ – Бургас. Споровете за този имот продължават и до днес. Въпреки това част от тези имоти – 72 дка, са продадени на „Ем Джи пропъртис“ през 2022 г.
Всичко това сега ще се управлява от новия митрополит на епархията. Тук трябва да се има предвид, че в тези земи не влиза нищо от собствеността на стотиците манастири, разпръснати из областта, което говори, че вероятният размер на истинските владения на сливенския митрополит е многократно по-голям.
Солари и „Веселие“
В началото на април 2015 г. с решение на поземлена комисия в територията на село Веселие, община Приморско, 4578 дка земя е реституирана в полза на Сливенска епархия. Само три седмици по-късно се сключва договор за аренда с компанията „Р&Д Солар“, собственост на Димитър Господинов, срещу неизвестна сума, а единствено е заплатена такса от 10 лв.
Четири години по-късно арендата е прекратена заради встъпване в ликвидация на дружеството, но неин правоприемник и нов арендатор на земите се явява „Еко сън“, собственост на Красимир Денков.
Преглед на имотите в местността не показва съществуването на съоръжения от типа на соларни панели или други ВЕИ мощности, както биха предполагали имената на компаниите.
