Вече 13 – 14 години не се решава проблемът с обитавани сгради без Акт 16

При неспиращ растеж на имотния пазар и постоянно покачващи се цени, могат ли купувачите всъщност да се окажат в капана на мечтания дом? Може, ако прескъпият имот не успява да се сдобие с необходимите регулаторни одобрения, и то в продължение на години.

В такава ситуация са много домакинства в страната. Въпреки завършения вид на сградите и възможността да се живее в тях на собствениците им се налага да търпят множество неудобства поради липсата на заветния Акт 16. при липсата на този документ използваният ток е на промишлени цени, асансьорите не могат да се използват и не може да се направи адресна регистрация. Сериозни губещи от тази ситуацията са и общините, но и самите инвеститори.

Оказва се, че в България няма регистър, от който да стане ясно колко жилищни сгради очакват да получат Акт 14, 15 и 16. Въпреки че темата е обсъждана преди повече от 10 години, до момента устойчиво решение на проблема не е намерено.

Екипът на Economic.bg се опита да събере всички гледни точки по темата – на ДНСК, на общинските администрации, на строителите, на потърпевшите, както и на експерти – за да стане ясно каква е основата на проблема и има ли решение.

Покани за интервюта бяха изпратени до инж. Лиляна Петрова, началник на ДНСК, както и до временно изпълняваща функциите главен архитект на Столична община арх. Богдана Панайотова. До публикуването на материала нито една от двете институции не пожела да вземе участие, демонстрирайки пълна липса на заинтересованост към темата.

Къде са данните?

За да стане ясен мащабът на проблема, екипът ни изпрати запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Министерството на регионалното развитие (МРРБ) и до четири от големите общини – София, Пловдив, Варна и Бургас с въпроси какъв е броят на жилищните сгради, които повече от 2 години чакат да получат актове 14, 15 и 16, както и какви са основните причини сградите да не ги получават.

От ресорното ведомство препратиха въпросите към Националното сдружение на общините в България, което показва, че централната администрация не разполага с поисканите данни.

От Сдружението казаха, че не разполагат със законови или уставни правомощия да събират, обработват и съхраняват заявената от нас информация, както и да изискват от общините предоставянето на подобна информация. Допълниха, че

„актовете за приемане на конструкциите и констативните актове за установяване годността за приемане на строежите от 4 и 5 категория (Приложение № 14 и Приложение № 15 на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) са част от документацията, обосноваваща въвеждането на строежите в експлоатация и не се поддържат в публични регистри на общините.“

Казано с прости думи – общините не поддържат база данни, от която да стане ясно колко от сградите, за които са разрешили строителство, всъщност успяват да вземат акт 14 и 15. Следователно липсва информация защо такива обекти отлежават с години и къде точно е проблемът. От отговора на НСОРБ става ясно, че местните власти поддържат публични регистри единствено за броя на удостоверенията за въвеждане в експлоатация.

Удостоверенията за въвеждане в експлоатация на 4 (жилищни и смесени сгради със средно застрояване) и 5 категория строежи (жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради) се поддържат от кметовете на общини в публични регистри, съгласно чл. 5, ал. 5 ЗУТ. Препоръчваме Ви да отправите въпросите си към компетентните общински органи.

Столична община в нарушение на закона не се произнесе в срок по ЗДОИ и така екипът ни не получи данните, които изиска. От Пловдив одобриха искането ни, но така и не предоставиха информация по зададените въпроси.

Община Бургас посочи, че не разполага с исканата информация, тъй като Актове 14 и 15 се съставят между участниците в строителството без участието на общинската администрация. Заявиха, че нямат данни и за броя на чакащите сгради за взимане на Акт 16, тъй като за неговото получаване се сформира Държавна приемателна комисия, назначена конкретно за всеки отделен строеж със заповед на Началник ДНСК или упълномощено лице.

Община Варна също заяви, че не разполага с исканата информация, но препрати въпросите ни към всички райони. От районите „Приморски“, „Одесос“ и „Владислав Варненчик“ върнаха отговори, че не разполагат с информацията, позовавайки се на разпоредбите в ЗУТ, че нямат участие в процеса на издаване на актовете.

Единствено от район „Младост“ посочиха нещо различно и разрешиха достъп до частична информация по отношение на чакащите сгради за взимане на Акт 16.

От направената справка в Информационната система на Община Варна и по документи се установи, че в Район „Младост“ – Община Варна няма жилищни сгради (категория 4 и 5), които повече от 2 години очакват да получат Акт 16“, гласи писменият отговор, подписан от главен експерт „Регистрация и паспортизация на строежи“.

Това идва да покаже, че все пак общинските администрации събират данни. Не е ясно обаче защо не ги предоставят и казват, че не събират.

Какво прави общинската администрация? 

Феноменът повдига множество въпроси, свързани с финансовите щети за общините, тъй като много от данъчните задължения и таксите за недвижимите имоти започват да се начисляват едва след като сградата е официално приета за ползване. Участието им пък се изчерпва с това главните архитекти да издават разрешения за строеж, но не и да следят и контролират процеса след това.

В законодателството няма разпоредби, които да ограничават инвеститорите, които не могат да завършат обектите си, да строят нови такива. По данни на Националния статистически институт (НСИ) издадените разрешения за строеж на жилищни сгради от началото на годината в цяла България са 3758 (бел. ред. – данните обхващат първо и второ тримесечие на годината, тъй като към датата на публикуване на материала статистиката за третото тримесечие на 2024 г. все още не е налична). 

Екипът на Economic.bg поиска интервю с главния архитект на Столична община, арх. Богдана Панайотова, за да уточним къде всъщност е проблемът с издаването на актовете. 

Защо не се спазват сроковете от страна на администрацията, както твърдят от строителния бранш? И какви регулации се предвиждат? Но до момента на публикуване на материала не получихме отговор на нашето запитване за разговор. 

ПРОДЪЛЖАВА