Ако искате да печелите от енергийна общност като бизнес, по-добре да не се занимавате със създаването на общности, а да основете дружество за производство на енергия или съответните други услуги в сектора. 

За пример, че това не е средство за бързо забогатяване, може да се даде бизнес планът на енергийната общност в район „Витоша“ в София. Там се предвижда инвестиционна надбавка от 51% при възвръщаемост 10 години. 

Това означава, че ако сме вложили 250 евро (минималната вноска), при успешно реализиран бизнес план, ще получим общо 377.5 евро. Максималната вноска за тази общност беше 2500 евро. Това казват експертът Меглена Антонова от Климатека.

Какво значи енергийна общност

Енергийните общности са групи от хора, малки и средни бизнеси и общини, които се събират и решават да произвеждат, съхраняват или продават заедно енергия – електрическа и топлинна, или да предоставят услуги като електромобилност и енергийна ефективност. Най-често общностите в Европа произвеждат енергия от слънцето в урбанизирани райони, но има примери и за кооперативи за производство на вятърна енергия, като и за създаване на централно отопление.

Участието е доброволно и всеки член, независимо от приноса си към общността – финансов или друг – има право само на един глас. Това разграничава енергийните общности от енергийните дружества, в които тежестта на гласа на акционерите се определя в зависимост от размера на техните притежавани дялове. 

Водещото е, че участието в подобно начинание не е с цел печалба, а на преден план са изведени ползите за общността и околната среда. Прилага се следната логика: ако повече хора се включат под някаква форма в производството и съхранението на енергия, включително тези, които не могат да изградят индивидуална инсталация за производство на енергия (напр. наематели, семейства с ниски доходи и живущи в апартаменти) – ще се стимулира енергийният преход на местно равнище.

Един от ключовите пропуски на настоящото българско законодателство е, че дори да създадем общност – споделянето на енергия между членовете за собствено ползване е практически невъзможно. Така единствените създадени енергийни общности в България, по модела на Габрово, Бургас и София, са принудени да продават произведената енергия, но нямат възможност да я използват за себе си.

Друг важен, но липсваш елемент, е въвеждането на стимули за създаването на енергийни общности – такива в България няма. Така тук няма да се възползват недобронамерените играчи, но липсата на стимули на практика води и до по-малко интерес от създаването на енергийни общности от гражданите. В крайна сметка остават само шепа ентусиасти – общини, малки бизнеси и хора с кауза, които движат развитието на процеса.

Защо Европейската сметна палата се занимава с този въпрос?

Европейската сметна палата прави одит на законодателството в Европейския съюз за въвеждане на енергийни общности, защото оценява високо потенциала на притежаваните от общностите проекти за енергия от възобновяеми източници именно те да ускорят енергийния преход. 

Докъде сме в Европа и как да продължим?

Основният извод от доклада е, че потенциалът на енергийните общности е признат, но реалното им развитие изостава заради административни, финансови и регулаторни бариери, както и заради липса на активно насърчаване от държавите-членки чрез стимули.

ЕСП дава шест препоръки към Европейската комисия за подобряване на условията за създаване на енергийни общности в Европейския съюз.

1. Ограничен достъп за живеещите в апартаменти

Възможността на живеещите в апартаменти да произвеждат, съхраняват и споделят енергия е ограничена. Липсват насоки как да стане по-лесно създаването и включването им в енергийни общности. Това е ключов пропуск, тъй като според данните от доклада за 2023 г. 48% от населението на ЕС обитава такива многофамилни жилищни сгради. 

Съществуващите сдружения на собствениците за управление на сградите не могат да се използват като лесен начин за създаване на енергийни общности. 

2. Нереалистично високи цели за развитие

Сметната палата смята за нереалистична целта, която ЕС си е поставил до 2030 г. 21% от мощностите за производство на слънчева енергия да се притежават от енергийни общности. 

Дори държави като Нидерландия, където пречките пред общностите са относително по-малко и съществуват финансови стимули за създаването им, не би могла да достигне повече от 4% дял в рамките на следващите 4 години. 

3. Липса на надеждни данни и проследяване

Доброто описване и проследяване на развитието на енергийните общности е важно – както за събирането на данни и вземането на информирани решения, така и за повишаване на доверието в този децентрализиран модел и насърчаване създаването на нови общности. 

Проблемът, който може да последва от липсата на регистрация и наблюдение, е зараждането на енергийни общности, които не целят подобряване на средата и ползи за общността, а са просто параван за енергийни компании, които искат да се възползват от потенциалните стимули. Този проблем би могъл да се предвиди и е добре да бъде избегнат.

4. Недостатъчно оценени пречки и потенциал

Едва половината от одитираните държави са изпълнили задължението да докладват до какви заключения са стигнали от оценяването на пречките пред и потенциала на енергийните общности в страните си. Това е условие, поставено от европейското законодателство, за да бъде ясно какви пречки трябва да се премахнат.

Основни пречки пред енергийните общности

●         неясни и фрагментирани правила за основаването и управлението на енергийни общности

●         забавяния или откази за присъединяване към електрическата мрежа

●         тромави или липсващи схеми за финансова подкрепа, вкл. трудности при получаването на заеми

●         липса на адекватна подкрепа от общинската администрация, където няма експертен капацитет и политическа воля.

5. Слаб фокус върху уязвимите домакинства

Макар на теория енергийните общности да имат голям потенциал за подпомагане на енергийно бедните потребители, само 40% от консултираните от ЕСП енергийни общности предлагат подкрепа на уязвимите домакинства. Подобна мярка не изисква специални законодателни промени, но би могла да бъде насърчена.

Такъв подход са избрали в Румъния например, където има специално законодателство за подпомагане на уязвими домакинства чрез енергийни общности. 

В България идеята тепърва се заражда и все пак има примери като втората енергийна общност, инициирана от Община Габрово, която си е поставила за цел да предоставя част от произведената енергия на Център за настаняване от семеен тип в общината на значително по-ниска цена от тази, която ще предоставя на другите си потребители.

6. Недостатъчна подкрепа за съхранение на енергия

Наличието на подкрепа за проекти за производство на енергия в държави като Нидерландия, Полша и Италия има като резултат предвидими периоди на възвръщаемост на инвестицията в енергийни общности от членовете им.

Конкретно в Нидерландия е създаден револвиращ фонд, който ефективно помага на енергийните кооперативи да покрият първоначалните разходи за проекти за вятърна и слънчева енергия в ранните етапи на разработване. Подобна мярка ще бъде още по-полезна и необходима за тези общности, които искат да се насочат към съхранение на енергия, тъй като технологиите все още не са поевтинели достатъчно.

***