Полуостровът е бил квартал на Аполония, за древните гърци морето е било улица
Шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров съобщи, че се очакват уникални открития при разкопките на полуостров Червенка. За това как Червенка е квартал на Аполония и как древните гърци смятали морето за улица, а не за препятствие, професорът разказа пред burgasdream.com.
Ето какво обясни проф. Божидар Димитров:
На полуостров Червенка мислехме, че има едно малко манастирче, но там се оказа една огромна крепост – 63 декара с едни от най-яките крепостни стени, които има въобще в България.
Отгоре на всичко, това което се виждаше като стени на повърхността – бяха от ранновизантийския период. Сега се оказа, че има огромен античен квартал на Аполония. От пристанището на Аполония го дели 1 километър. За древните гърци морето не е било препятствие, а път, смятали са го за улица. И затова полуостров Червенка е бил квартал на Аполония. И остров Кирик е бил квартал на Аполония. Изобщо Аполония е бил град със съзвездие от квартали, укрепени, използвайки терена.
Това е. И затова ще подновим разкопките през септември.
На Червенка намираме древногръцки къщи, които тук трудно можем да намерим, освен на малки площи. За археолозите такива старинни градове като Несебър и Созопол са застроени и когато се отвори при строеж да направим разкопки е на няколко десетки квадратни метра. А там можем на 63 000 квадратни метра да копаме и да видим как е бил устроен и какъв е бил животът в един античен квартал на Аполония.
Едно от интересните нещо е, че всяка къща си е имала кладенец. Имало е страшно много подпочвени води.
С известна нескромност, докато аз съм директор на НИМ, ще има финансиране и то не само за там.
Например в Ивайловград. Обадиха ми се – открили извън крепостните стени на подградието. Казах им да работят, ще намерим пари.
Остров Свети Иван не е в нашите планове. Там проф. Попконстантинов си копае сам. Аз му издействах 10 хил.лв., но това не са разкопки на НИМ отдавна. Ние ги започнахме, но с течение на времето ги взеха Бургаския музей, Цоня Дражева /Бог да я прости/, после Казимир Попконстантинов.
Текст и снимка Ирина Генова
