Изпълнителният директор на Пристанище Бургас Диян Димов пред burgasdream.com за постигнатите успехи и перспективите през 2017 година
Визитка
Диян Димов е завършил "Икономика и организация на водния транспорт" в Одеския институт за инженери на Морския флот в Украйна. Има над 25-годишен стаж на Пристанище Бургас, като през този период е заемал различни длъжности.
От 1988 г. е началник на отдел "Анализ, статистика и труд", след това през 2003 г. става заместник-ръководител на терминал "Насипни товари". През 2009 г. е назначен за директор на дирекция "Експлоатация" в порта, а в периода от 2010 г. до юли 2013 г. е изпълнителен директор на пристанището. През 2010 г. Димов поема пристанището с 13 млн. лв. загуба, но вследствие на неговото управление дружеството подобрява значително финансовия си резултат и до средата на 2013 г. дружеството реализира печалба от 5 млн. лв.
От август 2014 г. отново е изпълнителен директор на порта.
- Г-н Димов, успешна ли беше 2016 г. за Пристанище Бургас?
Динамична, трудна, но и удовлетворяваща, предвид успешно преодолените предизвикателства беше изминалата година за държавния оператор „Пристанище Бургас” ЕАД.
Трендът на резултатите до голям степен покрива показателите, които бяха заложени в бизнес плана на дружеството. Заплахите за силно ограничаване или намаляване на обемите на предоставяните на товародатели и клиенти, пристанищни и морско-технически услуги, предвид освобождаването на част от територията на терминал „Изток 1” за свободен достъп на граждани са забравени.
Запазена е заетостта на работещите в порта и е повишено качеството на предоставяните услуги. Особено важна изпълнена цел е мащабното обновяване на инфраструктурата на пристанището, както в частта за основната дейност, така и в Зоната за обществен достъп – Морска гара и Марина Порт Бургас.
- Как се движат вносът и износът на товарите? Има ли обработка на нови товари, които минават през бургаското пристанище?
Вносът и износът на товари е отражение на икономиката и зависи от потребностите и сключените договори на представителите на бизнеса в страната. В условията на остра конкуренция от страна на петте частни пристанищни оператора в бургаския залив товаро-разтоварните дейности в държавния оператор достигнаха заложения обем от близо половин милион тона.
Обновената зона за качествено складиране и съхранение на товари в района на 12-13 корабни места, където беше изградена нова бетонова настилка създадоха през втората половина на годината условия за 20 на сто нарастване на обемите на обработка спрямо първата половина. През последните няколко години се промени номенклатурата на товарите.
Тенденцията е за увеличаване на насипните товари /сол, кокс, чугун, зърнени храни, насипни торове, концентрати, минерали/ и намаляване на генералните товари - черни и цветни метали, биг-бегси торове, бентонит, каси/пакети ПДЧ и др. Съотношенията през 2014 г. бяха 49% генерални към 51 % насипни, а за отчетната 2016 г. е вече 29% към 71% .
Това изменение на структурата до голяма степен е повлияно от новите логистични схеми прилагани от страна на товародателите на пристанището. Например „Неохим” АД и „КЦМ”АД увеличиха чувствително вноса на суровини, респективно производството на готова продукция /торове и цветни метали/, но осъществяват износ и по сухопътни маршрути с товарни автомобили и жп превоз, а не чрез пристанище.
- Какви нови партньори и контрагенти привлякохте?
През последните две години бяха постигнати договорености за обработка на нови товари, а при други традиционни се прилагат нови технологични схеми за обработка – палетизиране и контейнеризация с последваща експедиция към Контейнерен терминал „Запад”. За износ от по-новите товари са: балирана слама за Кипър, баритен концентрат за Италия и Холандия, зеолит за Холандия. Отчетохме и внос на доломит от Турция за българска фирма производител на индустриални минерали.
Успешно се справихме и с обработката на голяма партида желязна руда-пелети – транзит за големия металургичен комбинат в Смедерево, Сърбия. От половин година пристанището е сериозна база и за съхранение на суровина /платове/ за българската лека промишленост. Капацитетните ни възможности като територия със закрити и открити складови площи, и техника са много добри, което ни дава възможност да не отказваме нито една заявка на клиент и да разширяваме номенклатурата на обработваните товари.
- Как ще протече следващият круизен сезон в порт Бургас? Какви заявки имате до момента и от кои компании?
За 2017 г. са заявени две посещения на круизни кораби на 22-ри април и 25-ти октомври, като динамичната и нестабилна среда в региона е определяща за осъществяването им. За настоящата година запазваме посещение на оператора Costa и приемаме кораба „Golden Iris” на нов за нас круизен оператор – Mano Maritime.
При заявяване и желание от страна на всеки друг пасажерски кораб Морска гара Бургас е в готовност за посрещане и качествено обслужване с останалите заинтересовани страни – държавни организации, пилотска служба, маневрени компании, туроператори, агенти. Настоящата ситуация при круизните пътувания в Черно море не е оптимистична, но същевременно съм и горд, че пристанище Бургас отново остана на круизната карта на големите компании.
За да направят посещение в Бургас корабите им през изминалата година направиха директни преходи от Гърция до България, като изключиха от маршрута турски пристанища. Дали ще има круизни посещения и през 2017 г. зависи от самите круизни компании, техните бизнес разчети, интереса на туристите към нашата дестинация и на първо място възможността да се гарантира сигурността на пасажерите. Без гаранция за сигурността не може да се говори за туризъм изобщо.
При ситуацията в нашия регион круизните компании предислоцираха корабите, които оперират. Новите дестинации Австралия, Китай, Япония и Куба поеха увеличаващия се капацитет на круизните пътувания. През последните 5 години круизните пътувания, отчитат годишен световен ръст от около 5 % и достигат цифрата от 25 млн. туристи.
- Наскоро казахте, че целта е пристанище Бургас да е начална и крайна точка на круизните пътувания. Как ще стане това факт?
Това е нашето желание, наред с възобновяване на крузните пътувания в Черно море. Стремежът ни е да се превърнем в начална и крайна точка на круизни пътувания, за което благоприятства близостта ни с летище Бургас. Туристите ще пристигат с чартъри и ще се качват на пасажерите от Бургас. За други туристи тук ще бъде краят на пътуването им. За пристанището това означава по-голям пътникопоток и съответно сериозен ръст в туризма.
Всяко подобряване на геополитическата обстановка в региона на Черно море, може много бързо да възстанови круизите. Черно море е сравнително малко за круизния бизнес, но с шест изключително богати на културно и историческо наследство държави. Има заявените амбиции на руското президентство за строителство на круизни кораби с цел възстановяване на пасажерското плаване в Черно море. За Турция круизния бизнес беше едно от водещите секторни направления в това число и експлоатацията на новите портове в региона Трабзон и Самсунг.
В инфраструктурен, организационен и културно-исторически план регионът на черноморския басейн е добре позициониран и доказа, че може да покрие високите изисквания на круизните операторите. Не е тайна и продължаващия висок индивидуален интерес от страна на американски туристи към нашата дестинация, но навсякъде по света, колкото и интересен и привлекателен да е даден круиз той е възможен само при една спокойна, мирна обстановка.
За три години от построяването на Морска гара Бургас са обслужени общо 127 000 пътници от круизи и крайбрежно плаване, което доказва целесъобразността на направената инвестиция. Превръщането на Морска гара Бургас в притегателна круизна дестинация е наша дългосрочна цел, която ще продължим да преследваме.
- Каква е перспективата за развитие на пристанището за следващите години?
В процес на разработка е новият Генерален план за развитие на пристанището, който дава перспектива за следващите 20 години, като заданието е на ДП „Пристанищна инфраструктура”. Предходният Генерален план изтече през 2015 г., като голяма част от визираните дейности по развитието бяха реализирани. Генералният план обхваща територията на държавния оператор – терминал „Изток 1” както и концесионираните терминали „Запад”, „Изток 2” , „Росенец” и пристанището в Несебър.
Това, което ще се случва на територията на държавния оператор ще бъде определено от този план за развитие. Със сигурност ще бъдат развити двете направления, по които работим: Зоната за свободен достъп с обслужването на круизното и каботажно плаване, като място за отмора, развлечение, спорт и култура и Територията предназначена за товаро-разтоварното дейност, която да отговаря на високите условия за обслужване на нашите товародатели. През последните три години показахме, че Зоната за обществен достъп не е в конфликт на основната ни дейност по обработка и съхранение на товари. Обособяването й дори ускори темповете на рехабилитация на работните ни и технологични площи и складови зони и от средата на 2016 г. чувствително увеличихме номенклатурата и обемите на претоварната ни дейност.
Нашата цел в бъдеще, както и до сега е запазване на добрите позиции на „Пристанище Бургас” ЕАД в икономическия транспортен сектор на българското пристанищно обслужване. Изключително успешно ни е сътрудничеството с Асоциацията на круизните портове MEDCRUISE, усилено работим по реализирането на съвместни проекти с партньорите ни от пристанища Марсилия и Александруполис, с които през 2016 г. подписахме Меморандуми за сътрудничество.
Конкретните действия имат за цел прилагането на добрите практики да водят до реални показатели и резултати по отношение на товарооборота и обслужването на пасажери. Основна задача остава и трайното обновяване на инфраструктурата на пристанището, както в частта за основната дейност, така и в Зоната за обществен достъп.
Интервю на Ирина Генова
