Директорът на Югоизточно държавно предприятие – Сливен Пейчо Върбанов разказва пред burgasdream.com за дърводобива, пожарите, лова, залесяването и охраната на горите.
- Г-н Върбанов, за Югоизточно държавно предприятие – Сливен, 2016 г. беше една успешна година? Какъв дърводобив реализирахте? Имаше ли износ на дървесина?
- Това беше една тежка година за изпълнение на горскостопанските мероприятия в страната и конкретно и за нашето предприятие. В един момент нямаше пласиране на дървесина.
За 2016 г. трябваше да отсечем 955 хил. кубика. Ние превишихме до 1 млн. кубика на базата на това, че правихме просеката за границата. Най-тежко беше положението в Странджа, в Бургаския регион, защото тук има най-много общински гори.
Структурата на дървесината е такава, че 70% тук е средна и дребна дървесина. Много малко е едрата дървесина, защото ние не правим сечи на голо. Правим си отгледните сечи в различните етапи на лесовъдството.
Така че на тази средна и дребна дървесина трудно се намира пазар. Едно от местата ние пласираме, това е Кроношпан.
Много съм доволен от фирмите, които работят по дърводобива в Бургаски регион, и съответно в търговията с дървесина.
Ние направихме дългосрочни програми, по които да задоволяваме потребителите от Кроношпан – Бургас и Велико Търново и от Сахране. Част от нашата дървесина отива и в Свилоза – Свищов.
В един момент заводите в Турция намериха по-изгодно от Украйна. Първите 5-6 месеца на годината нямаше никакъв износ на тези фирми, които са спечелили. Няма в България потребление на церова дървесина.
В други години се изнасяше за Гърция, но там има потребление на дъб, каквото има и в България.
След това се отвори и вътрешният пазар и износът.
Допълнително трябваше да се занимаваме с каламитетната маса на боровата процесионка и корояда в иглолистните насаждения.
Тежък проблем беше усвояването на дървесината от пожарите. Най-много пожари за 2016 г . станаха в района на Югоизточното държавно предприятие. – Харманли, Хасково, Тополовград, Елхово, Стара Загора. В Бургаска област беше Средец, Карнобат.
- Как опазвахте горите през миналата година? През лятото имаше доста пожари на територията на ЮИДП.
- Това е още едно голямо натоварване, защото наред с основните задачи, с които трябва да се борят специалистите и лесовъдите в ДГС и ДЛС, трябваше цялото лято да бъдат на терена за опазването на горите. Имаше стопанства, които по 15-20 дни бяха на терена денонощно за потушаването на пожари.
Независимо дали пожарът е в Харманли или в Хасково, нашите малки противопожарни коли, начело с директорите бяха на пожарите. От Средец, от Карнобат, от Бургас отиваха в Харманли например.
Искам да отбележа, че успехът при потушаването на пожарите се дължи на голямата отговорност, на превантивната дейност и на прякото участието при гасенето, което е един голям героизъм на нашите кадри.
Направихме едно национално съвещание след като свърши пожарния сезон в Хасково и там бяха наградени 150 души от нашето предприятие.
В добива на дървесината и опазването на горите, 2016 г. е успешна година в лесовъдството.
Нямаме фрапиращи нарушения, с изключение на Хасково. Там беше наказан директорът, беше даден на прокуратурата.
Имаше проверки от централното ръководство, Изпълнителната агенция и инспектората на всички места и не бяха открити сериозни нарушения в ползванията и в сечите.
Аз съм особено горд да Ви кажа, че с удоволствие работя с лесовъдите от Бургаски регион. Странджа има не само хубава гора, но и добри лесовъди, които я стопанисват.
- В последните години бяха изградени и много горски пътища и беше направен ремонт на стари. Колко километра са тези пътища и на каква стойност?
- Беше направен ремонт на много пътища в района на Бургас, на Сливен, на Стара Загора. Ние помогнахме много за направата на пътища до граничната бразда, които служат хем за дърводобива, хем за превантивната дейност срещу пожарите, хем и за защита на националните интереси.
За 4 години са изградени общо 75 км нови пътища, на стойност 11 млн.лв. Направен е основен ремонт на 73 км пътища, за 2 млн. 264 хил.лв. Общо 13 млн. 264 хил.лв. от Фонд Инвестиции. Текущият ремонт не влиза в тази сметка.
Може да видите разликата. За 25 години – нула километра, за 4 години 150 км.
На всеки кубик отсечена и продадена дървесина се заделят 4 лв. за Фонд Инвестиции, от които се правят нови пътища и основен ремонт и се отделя по 1 млн.лв. годишно за залесяване.
Амбицията ни е през 2017 г. да работим по същия начин. От Фонд Инвестиции пътищата са планирани – Бургаски регион, Сливен, Стара Загора. Сега се приема финансовия план.
Второто, което е много важно за нашето предприятие е залесяването. Много малко се залесява в страната, защото няма свободни площи. Спрямо 2015 г. когато ЮИДП е залесило 2 декара, 2016 г. имаме 5 300 декара нови гори.
За 2017 г. планираме да залесим 7 000 дка. По-малко залесяваме в Бургас, защото няма толкова свободни площи. Но стопанствата в Карнобат, Средец и Несебър има.
- Какви терени залесявате?
- Залесяване терени, които досега не са открити. Търсим нови площи – голи площи, които са в горския фонд.
Тази година, тъй като станаха много пожари, ще залесяваме там – Старозагорски, Сливенски, Ямболски и Хасковски регион. Пожарищата трябва до втората година да ги усвоим.
- Разсадниковото ви производство е също на ниво. В някои от разсадниците се въвежда ноу-хау, като например производството на арония. Какви разсадници има ЮИДП и какви фиданки отглеждате?
- Имаме около 30 разсадника в цялото предприятие. Произвеждат се около 2 млн. 700 хил. фиданки. Около 90 хил. са топола, другото са 2-годишни фиданки. Три разсадника имаме, които произвеждат декоративни фиданки – за новогодишни елхи и за залесяване на населени места. Това са Несебър, Ямбол, Мъглиж. За тази година сме си поставили за цел да подобрим условията в Бургас – разсадникът е в Отманли.
В Царево ще правим допълнително една постройка. Там също ще произвеждаме декоративни фиданки, там е и аронията. Решихме, че в разсадниците ще произвеждаме не само фиданки за масово залесяване, а и за декоративни фиданки, което е странична дейност.
От няколко години работим с арония и годжи бери. Заложихме в Царево, Несебър, Карнобат, Ямбол и Мъглиж.
- Как се развиваше ловният туризъм през миналата година? Какви големи трофеи бяха отстреляни?
- За ловния туризъм 2016 г. е една много благоприятна година. Имаме 1 млн. 200 хил.лв. чисти приходи от международния ловен туризъм.
Искаме да възвърнем славата на ловните стопанства Несебър, Граматиково и Ропотамо, където още няма капитални трофеи със златни и сребърни медали на благородния елен.
За 2016 г. имаме 12 златни медала на дива свиня, 4 на елен лопатар, 2 на благороден елен, 3 сребърни на муфлон.
- Какви чужденци идват и какво ловуват?
- В България също има много ловци, които правят организиран ловен туризъм. Но тук, в Странджа и другите стопанства идват основно австрийци, италианци, германци. Италианците са за пернат дивеч, германците са главно за дива свиня и благороден елен. 4-5 групи имаше в Ропотамо за елен – благороден и лопатар. Испанците също са за дива свиня и елени.
В Несебър повече организирани руски ловци, които са на почивка по Черноморието. Те също стрелят по елен, дива свиня и муфлон.
Но 60% от организирания ловен туризъм е от българите.
От международния ловен туризъм, спрямо 2015 г. 300 хил.лв. са повече приходите.
Ние имаме вече добра ловна база и в Граматиково, и в Ропотамо, където е ловна резиденция. Това е най-високата класа.
- Имаше ли фрапиращи нарушения в горите? Какви мерки вземате срещу тях?
- През 2016 г. създадохме 36 мобилни групи от горска стража. Те са разпределени в Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково.
Наред с инспекторите от РДГ, те са специални и са подбрани най-качествените хора. Снабдени са с коли с висока проходимост, тези момчета са с висока отговорност и сега има открити три нарушения за бракониерство на дивеч – двата са в Ропотамо, а единият – в Несебър. Наскоро и в село Писменото - с прокурор и полицай.
За 2016 г. в Ропотамо да открити 4 нарушения с уреди за нощно виждане. Стреля се безшумно, но са хванати от наши служители.
През 2016 г. това, което беше направено за горите – с въвеждането на пластините, с електронния билет, с GPS-ите, може да се проследи всичко в реално време.
Разговора води Ирина Генова
