Кметът на Камено е категоричен, че най-голямата гордост и радост за жителите на общината бе реновирането на Културния дом
Визитка
Кметът на община Камено Жельо Вардунски е роден през 1963 г. в Камено.
Завършва средното си образование в училището по „Морски и океански риболов” – Бургас. 10 години пътува с корабите на Океански риболов, а от 1993 г. се занимава с частен бизнес.
Три мандата е бил общински съветник от СДС в Камено.
***
- Г-н Вардунски, каква година изпращате в община Камено?
- Годината беше тежка. Започнахме още в началото със снеговалежи и навяванията. Обстановката беше много затруднена.
Преди края на годината ни връхлетя и водното бедствие, за което хвърлихме всичките си сили.
2017 г. определено бе много тежка, но от друга страна съм доволен, защото свършихме и доста неща, свързани с инфраструктурата и благоустрояване на населените места.
Същевременно и съм доволен от изтеклата 2017 година.
- Община Камено, в края на октомври бе сполетяна от природно бедствие – наводнение вследствие на падналите 300 литра на квадратен метър валежи. Имаше човешки жертви, поражения върху инфраструктурата, домовете на хората.
Как се справихте с бедствието?
- Бяхме вкарали 4 булдозера, 4 големи багера верижни, имаше малки багери и камиони. Чистехме – всичко беше в кал и тиня.
Всички канали сме си прокопали наново. В Черни връх – селото беше разделено на две, нямаше откъде да се мине. Четири временни моста са направени, два са укрепени, защото бяха пред падане. Единият беше на главния път, другият – в селото. По дерето всички мостове са възстановени.
Възстановявахме инфраструктурата, защото Черни връх беше сред най-засегнатите села – асфалти, чакъли – всичко беше отнесено. Имаше хора, които не можеха да си стигнат до домовете. Не можеха да излязат с транспортни средства.
Вярвал съм винаги, че ще се справим. Аз съм упорит човек и с екипа ми се справихме добре.
Средства ще бъдат получени заради аварийното възстановяване. Ние сме пуснали количествано-стойностни сметки към министър Дончев. Те са на стойност около 2.2 млн.лв.
- Имаше разрушения по къщите на хората. Какво направихте за тях, какво е възстановено досега?
- Двадесет и четири къщи се нуждаеха от най-спешен ремонт.
В тях бяха основно ремонтирани по две стаи – кухня и спалня.
Съборихме мазилката докъдето беше стигнала водата, поставихме нова мазилка, след това фибран, изолация, нова дограма и теракот. Всичко е направено с приемо-предавателни протоколи. Има снимков материал, констатации, какво е извършено и сумите.
Парите за ремонтите са събрани от дарителска кампания на Българския червен кръст. Сумата е 323 хил.лв. за отстраняване на щетите от бедствието в общините Камено и Бургас. От тях 54 хил.лв. са за Бургас.
Отделно са събрани в дарителска сметка още 27 хил.лв., сред които от община Айтос 5 хил. и от Варна – 10 хил.лв.
- Какви мерки предприемате, за да не се повтори такова бедствие?
- На територията на общината има разрушени и недействащи язовири, които представляват заплаха от наводнения при по-обилни дъждове.
Десет от общо 27 язовири в община Камено трябва да бъдат бракувани, защото са в критично състояние.
В същото време безстопанствените язовири на територията на община Камено ще бъдат отдадени на концесия. Това са 11-те водоема в селата Винарско, Кръстина, Трояново и Черни връх. Практиката досега беше те да бъдат отдавани за срок само от 4 години, което се е отразило пагубно за някои от тях.
Когато ги отдавахме за кратък период имаше недобросъвестни собственици, които запушваха изпусквателите с дюшеци, за да не може да им изтече рибата. Надяваме се, че който ги наеме за 20 и повече години ще вложи в тях и ще се грижи за имота като добър стопанин.
Другият проблем са деретата. Общинската част на речните корита е почистена, а държавната – не.
Ние почистваме в регулацията на населените места и нямаме право да харчим средства за държавната част. Но и 20 метра да ги издълбаем, това не помага. Имаше валеж и през декември - паднаха 45 литра на кв.м валежи и деретата станаха басейни. Ако беше 70 л/кв.м щяха да прелеят и да стане наводнение. Земята сега е като гъба – напоена, нищо не може да поеме.
Интервю на Ирина Генова