На 23 януари 2018 г. почина съдия Ангелина Димитрова Коруджиева.
Съдия Коруджиева е родена на 22 юли 1927 г., в Сунгурларе. Има висше юридическо образование „Право“.
Работи е в съдебната система от 1950 г., изпълняваща длъжностите – народен, районен и окръжен съдия в гр. Бургас, член съдия на Висшия съдебен съвет. От 1991 г. до 1997 г. е председател на Окръжен съд – Бургас.
Поклон пред паметта на съдия Ангелина Коруджиева!
В памет на съдия Ангелина Коруджиева поместваме последното й интервю, дадено за Черноморски фар през 2013 г.
***
Бившият председател на Бургаския окръжен съд Ангелина Коруджиева:
Избираха ни пряко от народа и затова смятахме, че сме слуги на народа
Интервю на Ирина ГЕНОВА
***
Биография
Ангелина Коруджиева е родена през на 22 юли 1927 г.
През 1945 г завършва гимназия, а през 1950 г. Юридическия факултет на Софийския университет.
След завършването си 2 години е младши съдия, после съдия-изпълнител, а през 1954 г. е избрана за народен съдия. От 1961 до 1963 г. е председател на районния съд в Малко Търново.
Десет години по-късно Коруджиева става окръжен съдия, а от 1991 до 1997 г. бе председател на Бургаския окръжен съд. Повишена е в ранг на върховен съдия и често е била командирована в София за по месец, за да участва в разглеждането на дела на висшата инстанция.
След пенсионирането си на 70-годишна възраст, след 43 години стаж като съдия, тя се вписва в адвокатската колегия и досега, вече 15 години, практикува активно.
Ангелина Коруджиева бе председател на съдебния състав по едно от най-жестоките убийства, извършено през миналия век - равденското.
Двойното убийство в Равда бе извършено на 25 юли 1993 г. Жертви са племеницата на тогавашния министър на транспорта Кирил Ерменков – 23-годишната Нели Чакърова и 21-годишният й братовчед. Двамата бяха жестоко пребити, като мъченията продължили часове, а накрая полуживи заровени в дюните.
Тогава единият от убийците - Мирослав Събев получи смъртна присъда, която след измененията в Наказателния кодекс бе заменена с доживотен затвор. Вторият - Димитър Неделчев бе осъден на доживотен затвор.
***
– Г-жо Коруджиева, скоро навършихте 85 години. Обикновено хората на тази възраст си гледат спокойствието, но Вие продължавате да практикувате адвокатската професия. Как успявате да се справяте с нелеката професия на юриста?
– Взех максималната пенсия, но не мога да спра да работя. Атмосферата в съда, ако и да не ме прави по-млада, то поне ми дава сили. Сега на 20 септември имам дело за кражба на компютри. Така, като съм заета с работа, не мисля за болестите. Защото хората на моята възраст имат само две теми на разговор – болестите и внуците.
– Вие бяхте председател на Бургаския окръжен съд. Тогава нямаше апелативен и следователно окръжният бе последната инстанция в Бургас. Бяхте специалист по наказателни дела. А сега с граждански занимавате ли се?
– Занимавам се с наказателни и граждански дела. Въпреки че бях наказателен съдия, като председател на Бургаския окръжен съд аз влизах да гледам и граждански, за да си поддържам формата. Тогава се бях специализирала по стопанската престъпност – присвояванията.
Не съм се спирала, защото работата ме поддържа. Бях освободена от работа на 1 април 1997 г. и на същата дата постъпих в адвокатурата.
- Как ви се струва сега съдебната система?
– Няма го това уважително отношение към съда вече. Преди в съда се влизаше със страхопочитание, като в църква.
Когато започнах през 1954 г. бях на 22 години. Хората от село се събуваха през вратата ми като влизаха.
В тази връзка се сещам за една случка. Дойде някакъв гражданин в кабинета ми и търси съдията. Казвам му “Аз съм съдията”, а той “Не, не, аз искам хасъл съдия”.
Хубаво време беше тогава, а сега такива неща се говорят за съда.
Говори се за корупция. Хората нямат никакво уважение към институцията. И сигурно с право. Мога да кажа, че по мое време съдиите бяха изключително честни и не се поддаваха на никакво влияние. Аз също не съм се поддавала.
Навремето ние се избирахме пряко от народа както народните представители и общинските съветници. Затова смятахме, че сме слуги на народа.
Приемали сме хора от селата, които са нямали възможност да плащат на адвокати.
Много обичам професията си. Съдийството е моя съдба и ако имам втори живот, пак бих искала да бъда съдия. Когато постъпих на работа изобщо не съм се интересувала от заплатата. Като получих първата, разбрах, че е 70 лв. Сега се вземат големи заплати.
– Имало ли е опити да Ви бъде въздействано за решаването на някое дело?
– Да, имаше опити за вмешателство от страна на политически сили, когато бях председател на Бургаския окръжен съд, но не съм се поддавала. Не ме питайте от кои.
Била съм безпартийна. Когато станах председател на съда и БСП са били на власт и СДС. Поддържала съм добри контакти с тях. Не съм допускала да ми се месят в работата. Затова ме и държаха на тази длъжност толкова време и се пенсионирах на 70 години.
Но пак казвам, опити за вмешателство имаше.
