Арборизмът е науката за поддържане на дърветата в градска среда.
А също и професия, която набира популярност в България и има важна мисия: грижа за дърветата в града. В Австралия, Нова Зеладия, САЩ и Германия арборизмът е широко практикуван.
За призванието си, за рисковете и правилата в арборизма, както и за спецификите на работното място разговаряме с един от първите арбористи у нас – Димитър Захариев. Той има сертификат по специалността от Германия и от Полша - там е изучавал не само височинно катерене по дървета, а и биологията и начина на работа по тях.
Арбористът (произходът на думата идва от латинското название за дърво: arbor) трябва много добре да владее техниките за катерене и спускане на алпинистите, да пази баланс по специфичен начин, докато върши основния си ангажимент - да се грижи и спасява дърветата около нас. Този вид катерене е едно от най-сложните, казва Димитър Захариев.
- Защо градските дървета трябва да се поддържат? Има ли разлика в подхода с грижата за дърветата в гората?
– Най-важното е дърветата в града да се поддържат, за да са безопасни за хората.
Горските служители работят в много по-големи мащаби - на макрониво трябва да поддържат огромни пространства с дървета и да се грижат за благосъстоянието на гората. Там концентрацията на хора е много малка и не е толкова важно дали има сух клон, който застрашава някого. Но в града нещата са различни, защото ако вие минавате с детето си всеки ден под това дърво или паркирате там колата си, ви засяга пряко то да е безопасно.
В града ценим и естетическата красота на дърветата. Арбористът се обучава да се грижи за едно дърво от самото му засаждане. Обичайно той го засажда, грижи се за него и го оформя докато расте и с годините се грижи за него и като голямо. На Запад тази професия често има наследствена приемственост.
- В България вие като арбористи с кого работите – с общини или с частни лица?
– Реално основните ни клиенти са частни лица. Те са отговорни за дърветата в двора си, за безопасността на останалите в съседните дворове. Все повече към нас се обръщат не само за премахване, но и за поддръжка. Доскоро основната ни работа - 90%, да кажем, беше свързана с премахване.
- Но нали собствениците нямат право да решават да премахват дърво в двора си?
– Имат право само с разрешение на общината, която преценява дали дървото застрашава безопасността на гражданите. Срещал съм много разрешения, но и много откази от страна на общината.
Практиката е да отиде квалифициран еколог, който да прецени дали трябва дървото да се реже. И това става въпреки намеренията на собственика. Санкциите за рязане без разрешение са много големи – от 3 до 5 хил. лв. – не само за собственика, но и за този, който е отрязал дървото.
Ние отказваме да режем дърво без разрешение от общината, не бих поел риска чисто административно и финансово. Хората трябва да внимават какво засаждат и да се консултират със специалисти. Ние също извършваме и предварителна експертиза, изследваме дървото.
- Как се поддържа и реже едно дърво според принципите на арборизма?
– Зависи от редица неща как се поддържа едно дърво. Първо зависи от дървесния вид. Ако става дума за дъб, е едно, защото е масивен, тежък и по-твърд. Ако е липа - подходът е съвсем друг, защото тя е много по-лека. Арбористът трябва да познава дървесните видове, специфични за региона, в който работи.
Дъба можем да го подкастрим и да намаляваме короната. Но при бора това не може да стане, кастренето при иглолистните е противопоказно, ако не искаме да ги убием, разбира се. Защото короната им остава от началото до края на живота им една и съща.
- Може ли да посочите основните правила за поддръжката на градските дървета?
– Най-простите правила може да се резюмират така: короната на дървото трябва да се поддържа във формата, която максимално отговаря на биологично зададената форма на дървото. Например иглолистните растат с корона конус и е хубаво да не се опитваме да ги правим кръгли.
Няма смисъл, това само ще вреди на дървото; тази форма се поддържа по определени правила – клони, които сочат навътре към короната се премахват, между самите клони вътре в короната трябва да има достатъчно въздух, да не са на гъсто; при кастрене клоните трябва да се режат по специален начин, за да не остават чепчета, които да умират и да загниват, да стават храна за гъби и бактерии.
- Как ще коментирате масовата практика да се изрязва изцяло короната и да се остави само ствола на дърветата. Опасна ли е тя за дърветата?
– Това не е опасно за дърветата, това е пагубно и ги убива. Аргументът, че всичко е наред, защото след това те постепенно се раззеленяват, е погрешен. Всъщност дървото се опитва да компенсира смъртоносното нараняване, раззеленява се и вади нови клони, но структурата им връзка с короната е много по-крехка.
Буквално може да се сравни с едно обезглавяване на пиле, което тича пет минути след като вече е обезглавено. Дървото живее още десет години след това, но в сравнение с естествената продължителност на живот на един ясен например – 200 години, 10 години е несравнимо малко. А и то няма да живее десет години, то ще умира десет години.
В Щатите и в други европейски държави тази немарливост при работа се наказва с административно наказание. Глобите са чудовищно високи. Има правила, по които тази работа се извършва. Според американеца Алекс Шиго (Alex L. Shigo), чиито трудове се считат за Библията на арборизма, подобно обезглавяване на дърветата може да бъде направено само когато те са много млади, тогава съкращаването на живота им е незначително, но ако се направи в зряла възраст, е пагубно.
- Нали и тук експерти я правят тази поддръжка. Защо не спазват тези правила и защо няма санкции за това в България?
– Просто защото тези правила не са въведени за дърветата в градска среда в България. Нашата асоциация на арбористите в България работи и за въвеждане на правила за поддръжка на градските дървета в страната. Както и за популяризиране и да развиване на нашата професия, искаме да обучим колкото можем повече катерачи.
- Вероятно е и по-лесно така да се реже?
– Много по-лесно и много по-бързо е така. Докато за един арборист поддръжката на короната на малко дърво отнема поне 2-3 часа. Подобно пагубно рязане отнема буквално минути за една фирма – около 30 минути. След което те преминават на следващото дърво и това има дава по-голяма продуктивност и по-големи доходи.
- Как се катерите и как се подсигурявате? Използвате ли кран например?
– С въжета се катерим и се подсигуряваме, не използваме кранове. Има случаи с тежки товари, когато дървото е много голямо, няма достъп за кранове, има много фактори, които усложняват нашата работа от техническа гледна точка. Техническата работа в случая е само едната страна, биологичната е другата и тя е много важна и сериозна. Ако един арборист не знае какво прави от гледна точка на биологията, той може много лесно да убие дървото или да му навреди много.
dnevnik.bg
