Криптопазарите не са за развлечение и всеки вложен в тях лев може да бъде изгубен безвъзвратно
С експерта Валентин РУСАЛИЙСКИ разговаря Ирина ГЕНОВА
Валентин Русалийски е по образование е инженер телекомуникации, възпитаник е на ВМЕИ Варна (сега ТУ).
Специализирал много години в разработката и поддръжката на бизнес софтеур.
Той е бизнесконсултант, програмист, експерт по киберсигурност и криптовалути.
***
- Г-н Русалийски, ще обясните ли на достъпен език какво е блокчейн и какво е криптовалута?
В България масово хората сравняват блокчейна с остарелите пирамидални схеми и го описват като „балон“, като не осъзнават каква е същността на дигиталните валути.
- Добре, нека първо да разграничим технологията „блокчейн“ от продукта, в който тя се използва – криптовалутите. За мнозина това са еквиваленти, но реалността е различна.
Блокчейн е основата, на която се развиват крипто валутите, но днес той има и много други приложения в реалната икономика. Вече имах възможността да отбележа успеха на най-голямата търговска верига в света в пилотен проект в Китай за приложение на блокченйн в проследяване на доставките и търговията със свинско месо. Не случайно IBM бяха технологичния партньор в проекта.
Днес има и много други успешни проекти, включително български за приложението на блокчейн. Наш колектив, ръководен от Светлин Наков провежда обучения в страни пръснати по целия свят на екипи стартиращи работа с блокчейн.
Другата страна на „монетата“ са крипто валутите, благодарение на които блокчейн технологията стана популярена. Наистина мнозина говорят за „балон“ при криптовалутите, монзина загубиха пари, някои много пари. Искам още веднъж да повторя на висок глас – ако няма да се занимавате с валутна търговия ежедневно, на пълен работен ден – като брокер, не купувайте и не търгувайте с крипто валути. При професионален начин на работа може да се печели и при спад на цените – това важи за всички борсови стоки, а биткойн е такава и само такава.
Но, ако заради тръпката искате да рискувате, направете го само с пари, които безпроблемно можете да прежалите като изгубени.
Сега за схемите за измама, наречени пирамиди. Как действат е ясно и на децата и въпреки това има и може би ще има и за в бъдеще хора, които в надеждата за лесна печалба се включват в такива „програмирани загуби“!
Дали и биктойн е такава?
- Нова пирамидална схема ли са криптовалутите? Каква е разликата?
- На първо място трябва да отбележим, че обикновено в дъното на пирамидата стоят един или няколко души, които са организаторите. Изпълнителите могат да са много и това най-много подвежда.
При криптовалутата биткойн общността стояща зад хилядите сървъри, работещи на поне пет континета е многохилядна (https://bitnodes.earn.com/). Ежегодните конференции на общността определят само технологичното развитие на мрежата от сървъри.
Част от неблагополучието на криптовалутите към момента са именно разногласия в общностите за отделните криптовалути по отношение на технологичните решения и като резултат не съвсем успешните „разклонявания“ на две от водещите - биткойн и етериум. Сами разбирате, че при това положение не може да се говори за пирамида. Ако сървърът е един или няколко и някой може да ги контролира – тогава да, може да се говори за пирамидална структура.
Балон ли е биткойнът, след като преди по-малко от година цената беше почти 20000 $, а днес е под 4000 $ ?
Отново и отново трябва да кажа, че криптовалутите имат само и единствено борсова цена, формирана от тъсенето и предлагането на борсите. За съжаление след репресията въху борсите в Китай и Южна Корея в края на 2017 г. и началото на 2018 г., доведе до спада в търсенето, както стана дума в предните интервюта.
Ако поставим въпроса по друг начин – има ли измами вършени с използването на криптовалути – разбира се, защо те да правят изключение. Известен е случаят с измамника, продал Айфеловата кула за скрап. Разобличен, осъден, излежал присъдата и отново направил същата измама и отново осъден.
Текущите новини у нас споменават разкриването на уникална за нас и за света кражба на криптоактиви на стойност милиони долари .
При криптовалутите просто е по-лесно, може би заради примамливата думата „валута“, която присъства в добилото гражданственост понятие.
Всъщност това е интелектуален продукт, който има борсова цена. Повтарям се с казанато по-рано, но е неизбежно.
- Тенденцията на ръст в цената на биткойна и всички алткойни, която наблюдавахме през последните години, изглежда върви бавно към своя край. Поне за непрофесионалистите.
Пазарът се срути значително в последните дни и седмици. На какво се дължи това?
- Има ли място термина „срути“? Загубата на пазарна капитализация при биткойна е два пъти в сравнение с началото на ноемри, но то е главно заради цената.
Тъгуваните обеми в биктойни не са се променили значително, а цената отново е повлияна от „външни фактори“ като законови регулаци в Азия. Може да се каже дори, че в определени моменти борсови играчи изкупуват биткойни в моментите с по-ниска цена.
Това се вижда от увеличението на обемите в криптовалути при запазване на капитализация, при понижена цена – пример понижението на цената между 24-ти и 25-ти ноември и увеличаването на пазарната капитализация във втория ден с над два милиарда долара. (Отново повтарям – става дума за професионални брокери занимаващи се по 8 – 10 – 16 часа на ден само с това.)
От друга страна щата Охайо в САЩ тези дни разреши плащане на данъци в биткойни.
Пазарни трусове има и ще има. Автори твърдящи че към 2021 г. биткойнът ще е над 200 000 $, както и такива, че в средата на 2018 ще стигне до 0 $ е имало и ще има.
Но днес видях едно интересно заглавие в един от водещите сайтове за новини около биткойн – newsbtc.com. Авторът, шеф на една голяма криптоборса, нарича случващото се „криптозима“ и очаква нова вълна на подем в цените, която нарича „масивна“. Дали е прав – предстои да видим, пък и идва психологическият момент свързан с коледно-новогодишното пазаруване в световен мащаб.
- Има ли недоверие в криптовалутната икономика?
- Вече казах, че блокчейн има самостоятелен живот в реалната икономика. В него доверие има и ще има.
Идеята например в магазина да можеш да „щракнеш“ с телефона си едно екитетче с квадратен код (QR-код) и да получиш незабавно информация, марулята на щанда кога и в коя ферма е набрана и кога е пристигнала в магазин – това е просто невероятно и към момента е въпрос само на желание да се реализира – всички технологи са налице и споменатите магазинни вериги и технологични гиганти вече работят за това.
Ами подажбите на жилища? Ами на коли?
Специално място тук има финансовият сектор. Споменах вече щата Охайо. В банковото дело може да се очаква пробив. Междубанковата система за разплащане SWIFT вече е пробивана.
Има реални плащания между европейски и американски банки през Ripple криптовалутата на стойност стотици милиони долари.
На една конференция видях много интересен стартъп работещ върху метрики на реалните криптовалутни блокчейн мрежи с уловени извънредно интересни социални зависимости. Поканил съм лектора през следващата година да изнесе лекция и в Бургас.
И колко още неподозирани в момента приложения може да има една такава неподлежаща на подправяне информационна верига.
Вече виждам усмивките на скептиците – „ще видите какво ще стане като дойдат масовите квантови компютри. Ще ви разбият блокчейна“.
Първо, според специалистите от масови квантови компютри ни делят няколко (поне 7 или 8) години. Второ вече се работи върху квантовоустоичиви математичести формули и алгоритми за криптиране, които да затрудняват дори и тях.
По отношение на икономиката основана на криптовалути – вече има около 800 криптовалути, които изчезнаха. Нямат стойност, не се търгуват, няма ги. Не става дума за тъй наречените „криптомонети“ (ICO или още умни договори). Такива има генерирани над 80000 до момента. Сред тях има и чисти измами, и огромно количество работещи проекти, и не особенно сполучливи проекти, в които просто бизнес проектът е несполучлив. Такъв обаче е случаят и с множество „обикновени“ бизнеспроекти в еждневието и не мога да кажа, че има съществена разлика.
Интересът в тази посока не спада въпреки волатилността на пазара.
- Защо цената на водещите криптовалути е толкова висока спрямо долара или дори еврото?
Може ли да се говори за „валута“, когато имаме толкова ниска ликвидност?
- Да се използва думата валута след 1971 г., когато беше отменен „златния стандарт“ т.е. гарантираното обменяне на един долар за равностойност в злато при първо поискване, е малко странно и то се прави повече по инерция и навик от страна на икономистите.
Ясно съзнавам колко много икономисти няма да са съгласни с това твърдение, но днес зад определена национална валута, която и да е тя, стоят други активи, а не златно покритие.
При криптовалутите, доколкото с тях се търгува на борсите (има дори стокови борси, на които с криптовалути се купуват реални стоки с доставка), според мен използването на думата има някакво оправдание именно от такава гледна точка.
Анализа на пазарната капитализация към момента в различни сайтове сочи стойност между 60 и 70 милиарда долара. Това означава, че в оборот са криптовалути на такава доларова равостойност на текущите им цени в момента на всички борси общо.
Най-висока ликвидност, по дефиниця, имат фиатните пари (валути), защото се смята, че те могат незабавно да бъдат разменени срещу стоки (например в магазина :)))).
Ливидността на борсовите продукти зависи от търсенето и предлагането към определен момент, но множество борси по света (включителнно стоковите им раздели) работят денонощно и не са спирали въпреки волатилността на търгуваните криптовалути.
Изключенията са при регулатрните репресии, на които сме били свидетели. Имаше затваряне на някои азиатски борси и отворянето им наново, но търсенето и предлагането не са били фактор за затваряне, по-скоро за отваряне наново.
Естествено че разликата в ликвидността на фиатните пари и криптовалутите е голяма, но това важи и за огромната част от другите борсови продукти, включително акции. Както се вижда аргументи има и в двете посоки, но вероятно ще продължи изпозването на този езиков термин и в бъдеще, за по-лесно означаване на понятието.
Колкото до тази част от въпроса касаещ цената – тя се опреля само от търсенето.
Пикът в края на миналата година беше свързан, както споменах и в предно интервю, както с реалното тъсене на дребно, така и с големи сделки между инвеститори и търговци, целящи заобикаляне на закона.
Под какво ниво няма да слезе. Има автори, които сочат цената от 1000 $ като цена за добива на един биткойн днес. Не мога да кажа с точност дали е така, но със сигурност е една психологическа граница!
Виждали сме в пресата твърдения че биткойн мрежата консумира електроенергия колкото една неголяма (но и не много малка – виж линка по-горе) страна.
Смятам това твърдение за вярно. Аз самият не се занимавам нито с добив, нито с търговия, но познавам млади хора , тук в Бургас, който се занимават с търговия на пълен работен ден, на световните борси и печелят добре и при спадове и при възход на криптовалутите.
- Има ли отношение миналогодишният пик на цените на криптовалутите около Коледа и Нова година към сегашния спад в цените точно преди тези празници?
- Днес видях една публикация в сайта на CNBC, в която се твърди, че борсовите индекси обикновенно се покачват (с малко или повече) между Деня на благодарността и Бъдни вечер.
Ако криптоборсите следват техния пример, то следва да очакваме малко покачване, но в никакъв случай спекулативните скокове на цени от миналата година – премахнати са предпоставките за това.
Имат ли връзка двете (ако има покачване към Коледа)? Според мен само психологическа.
Искам да напомня отново, че криптопазарите не са за развлечение и всеки вложен в тях лев може да бъде изгубен безвъзвратно. Това е огромен бизнес, но той е за професионално посветилите се на това.
През лятото едно девойче ме запита – къде мога да се запиша да уча за брокер на криптовалути. Отговорих, че това не се учи нито в университети, нито в звена за професионо обучение. Девойчето ме погледна много разочаровано.
Хората, които познавам и се занимават с това на пълен работен ден, са се научили сами от опитите си на различните борси. Има много материали в интернет по темата, но не става да го правиш между другото, тогава загубата е сигурна.
