Интервю на impressio.dir.bg
Михаил Заимов е един от тримата българи, номинирани за "Мъж на годината" 2018-а. Конкурсът, организиран от "Дарик", се провежда за 11-и път.
Заслугите на Заимов са за гражданска доблест и геройство. Той бе човекът, който подаде сигнал за изтичащото гориво от потъналия преди 100 години край Созопол кораб "Мопанг", и организира доброволци, които под риск за живота си участваха в подводната операция за ограничаване на разлива и събиране на мазута.
Разливът можеше да доведе до необратими щети на флората и фауната в Черно море, а новината за него чувствително да навреди на туризма по Черноморието ни.
Благодарение на дръзновени хора като Михаил Заимов, българите получават нагледен пример за подражание на доблест и мъжество.
Какъв е той като обикновен човек, какво го вълнува и защо в крайна сметка върши всичко това? - Спасителната операция с "Мопанг" не е първата в биографията му.
Преди време Михаил Заимов участва в спасяването на студенти, неблагоразумно излезли с ветроходна яхта в открито море, въпреки прогнозата за щорм.
***
- Г-н Заимов, вие сте един от тримата достойни българи, номинирани за "Мъж на 2018-а". Ако можете да се дистанцирате и да погледнете обективно на себе си, как гледате на вашия принос в историята с кораба "Мопанг"?
- За мен скромният ми принос е, че показах как един човек - обикновен човек като мен, може да повлияе по някакъв начин на събитията и те да се развият в добрата посока. Аз вече казах пред някои медии, че не съм първият, който е съобщил за разлива, но благодарение на контактите, които имах с "Морска администрация" и сътрудничеството ми с тях назад във времето, както и на сърцати хора-доброволци, които се организираха да помагат, стана възможно да направим максималното, на което бяхме способни за момента.
- Това в крайна сметка не е ли един международен въпрос, който държавата ни трябва да реши, като бъдем компенсирани от страната, към която принадлежи този кораб - САЩ?...
- Аз използвах мои лични контакти и писах като частно лице до военното аташе на САЩ, с молба да окажат съдействие. Уведомих ги за необходимостта от предприемане на незабавни мерки за ограничаване на разлива, но такова писмо не изисква официален отговор и всъщност, такъв дори не можеше да се очаква, защото самото писмо няма официален характер.
Аз просто си изпълних дълга на гражданин, който след като е видял как от дълбините се излива черна река от гориво на повърхността на морето, е длъжен да направи всичко, каквото е по силите му. И аз го направих. По-нататък, по всички други въпроси, отговорността е на държавата. За жалост се налага констатацията за липса на административна готовност при морско бедствие. И това не се дължи на липса на капацитет на изпълнителната агенция, а по-скоро на липсата на политическа воля.
Макар че историята с мазута принципно може да предизвика екологична катастрофа, събирането му не е работа на Министерството на екологията. В морето за всичко отговаря "Морска администрация". От "Бедствия и аварии", или както сега се нарича - "Комисия за за възстановяване и подпомагане" към МС, на свой ред заявиха, че капацитетът им се простирал единствено на сушата.
Така че, познавайки тези парадокси, аз се отнесох директно към капитан Живко Петров - директор на ИА "Морска администрация", с молба за светкавично съдействие. И "Морска администрация" взе такива мерки - беше направен търг, спечелиха го две фирми, които да работят съвместно в екип, макар че са конкуренти. След три месеца усилена работа, днес можем да заявим, че разливът е овладян. От общо 15 резервоара до момента са източени 300 тона водно-горивна смес. Дейността ще продължи през пролетта, със затоплянето на морската вода.
Този вид подводна дейност е относително рядък. Подобна операция се проведе в Тихия океан през 2011 г. с кораба "Мисисанева". Стойността на операцията е струвала 11 млн. долара на флота на САЩ. Подобен е и случаят с друг кораб - "Принц Ойген", източен отново от американски военни през 2018-а година на Маршаловите острови. Разбира се, трябва да отчитаме и спокойните и топли води в тропическите лагуни. Операция "Мопанг" за сега е коствала на бюджета ни около 800 000 лева, което е скромна сума за подобна кризисна ситуация.
- Г-н Заимов, вие сте страстен изследовател на морското дъно. Крие ли още такива "опасни тайни" нашето Черно море?
- Тайни има много, без всякакво съмнение. Някой беше нарекъл Черно море "гробница на кораби"...Много неща трябва да се направят в посока на проучване и популяризиране на "най-големия музей на света", както го нарича Роберт Балард. Но всичко това е въпрос на голяма инвестиция. В Черно море има голяма неизследвана територия.
- Вие преди време спасявате една група младежи-студенти, по време на буря в открито море...
- Това е случай от 2011-а година, в който пак съвместно с "Морска администрация" спасихме тези младежи. Въпреки предупреждението за силен щорм, с тях се разминахме на входа на созополското пристанище и дори разменихме няколко думи, че се задава лошо време, неподходящо за излизане с яхта, но те се отнесоха малко безотговорно към предупреждението ми.
След час, когато научих за сигнала SOS - бяха сигнализирали за бедствието, не се поколебах и се включих в спасителната операция. Няма какво да се лъжем - беше рисково. Винаги има риск в морето, особено в лошо време, но пък ако човек се колебае в такъв момент, шансовете да бъдат спасени хора, става все по-малък. Те после дойдоха да ми благодарят тези млади хора...
Присъща е на младостта самонадеяността, но мен морето ме е научило да си поставям граници. Човек трябва да знае докъде се простират неговите възможности и да следва инстинктите си с разум. Не може да се поддадеш само на емоцията, защото тя може да ти изиграе лош номер, когато не е премерена.
- Вярно ли е, че на къщата ви в Созопол, сте поставили надпис "Тук живее щастието"?
- Да, вярно е. Аз е чувствам щастлив близо до морето и с близките си хора, с приятели, на които мога да разчитам.
- Много е трудно човек да определи коя е вашата първа професия: журналист, фотограф, водолаз?...
- Ами, всичко това са различни ракурси от моето Аз, които се подреждат от само себе си. Имам изложби като фотограф, в момента водя телевизионно предаване за култура, обичам да пътешествам, да се срещам с хора, да общувам с тях...Във всяко едно от тези неща аз се чувствам щастлив.
- Оптимист ли сте?
- Да, аз вярвам в младото поколение. Младите днес са много различни от нас - те са по-напреднали в технологиите, донякъде са и по-прагматични от нас.
На пръв поглед изглежда, че не зачитат авторитета на по-старото поколение, но ако се върнем към онзи случай със спасените младежи от ветроходната яхта, те както ви казах дойдоха да ми благодарят - бяха осъзнали какво можеше да се случи, благодарение на това, че не се вслушаха в думите ми като тръгваха. Всичко е въпрос на диалог, и то правилно проведен. Никой не обича дидактиката. И ние не сме я обичали, когато сме били млади...
- Научих, че имате близко познанство с Христо Явашев-Кристо?
- Това е един от успелите българи по света. Въпреки изявената си космополитност, той винаги и навсякъде подчертава, че е българин, роден в Габрово. Всъщност, не знам дали знаете, че българи имат принос към неговия проект за плаващите кейове в езерото Изео през 2016-а година. Първите тестове се направиха в Созопол. Баржата беше произведена в Бургас и е със созополска регистрация. Така че, можем да сме горди с участието си в един такъв грандиозен проект като този на Кристо. Смело мога да кажа, че няма друг човек по света, който да е правил нещо подобно като него. И с такива мащаби.
И ако можем така да завършим - този човек е българин. Това ми дава оптимизма да вярвам, че един ден българите ще намерят духовната сила да се извисят над негативизма и да покажат натрупания у нас голям потенциал от възможности. От личен опит само мога да кажа, че много неща са просто въпрос на желание и дръзновение. Има ли ги тези две неща, и обикновеният човек може да направи нещо необикновено. Така че аз съм оптимист. Въпреки всичко, което не е такова, каквото ни се иска да бъде...
