Проблемът с кадрите ще се реши, когато към заплатите се прибави сума за жилище, казва директорът на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма
- Г-н Драганов, имаше данни за спад в ранните записвания. В края на м.г. вие прогнозирахте задържане в ръста на туризма. Как изглеждат данните преди началото на летния сезон?
- Туризмът през 2019 г. ще протече в параметрите на 2018 г. Притесненията, които имаше за значителен спад, не се оправдаха на туристическите борси от януари до края на март. Няма върнати легла от нито един туроператор на големите пазари в Скандинавия, Германия, Русия.
Известна част от базата не е договорена по Черноморието. На него ще има по-малко туристи от Русия, от Германия и от някои други пазари. Намаляването на туристите от Русия и на тези от Турция е заради икономически проблеми, очакваме 50-60 хил. по-малко руски туристи спрямо 2018 г., което е около 10% намаление.
Спадът на турските туристи ще бъде около 5%. За сметка на това ще има увеличение на туристите от Великобритания, Израел и други страни.
През 2019 г. ще се движим в параметрите на 70% заетост на легловата база по Черноморието. Ръстовете от януари и февруари са в рамките на 2,5 и 4% за културния туризъм в градска историческа среда.
Компенсацията не идва от зимния туризъм в планината. В Пампорово например декларират ръст, но в Банско са разделени. Ръст има при туристите, които идват заради лифта, а по-голямата част от хотелиерите отчетоха минусови резултати. Няма еднозначни положителни резултати за зимния сезон.
- От борда по туризъм поискаха държавата да отдели повече пари за национална туристическа реклама. Адекватно ли се харчат тези пари?
- Практически България няма национална туристическа организация като държавно обществена структура, която да инвестира в туристически продукт едновременно от бизнеса и от държавата.
В някои страни това е разпределено 50 на 50. Такава организация има във всяка държава от ЕС. У нас бизнесът инвестира отделно. Всички хотелиери, които имат договори с туроператори в ЕС, влагат от 2,5 до 3% от оборота за реклама. Плюс средствата, които туристическият бизнес харчи за участие в международни изложения, парите са общо около 36 млн. евро годишно за реклама. Държавата отпуска около 11 млн. лв., останалите пари отиват за други разходи. И тези 11 млн. се харчат доста нерационално.
Държавата не се припознава като собственик на туристическите ценности публична държавна собственост, независимо че отдава плажовете на концесия. Това създава колизия по отношение на това какво трябва да финансира държавата.
И когато говорим, че трябва да се заделят повече средства за реклама, това не са само пари, а и начинът, по който се харчат. Маркетинговата политика трябва да бъде много по-ефективна. Другите държави използват всяко посещение на президент, премиер, министри да се рекламират като туристическа дестинация.
Когато обаче Софийската опера гостува например в Япония или Германия, тя среща затруднения да получи каквито и да е туристически материали или подкрепа от Министерството на туризма. Скъсана е връзката между бизнеса и държавата.
- Хотелиерите поискаха намаляване на ДДС в туризма на 7%.
- Не смятам, че това е мярката, която би спомогнала за по-доброто развитие на туризма.
Не само хотелиерите заделят пари за реклама. И туроператорите извършват такава дейност. Въпросът не е толкова в намаляването на ДДС в туризма, а държавата да емитира ваучери за здравна превенция например.
Нещо, което правят всички европейски страни за ползването на минералните води, които са публична собственост. Така много повече българи биха имали достъп до минерални води, които от хилядолетия се използват за здраве. Но ние сме единствената богата на ресурси държава в Европа, която все още не е емитирала ваучери за здравна превенция.
По същия начин нямаме и ред други проблеми по правилното използване на всякакви природни богатства, както и на културно-историческите забележителности. У нас няма регистър на туристическите атракции.
Няма и разбирането от страна на държавата, че тя е собственик на това изключително материално богатство и то може да се използва адекватно. Това е главно поради некомпетентност на министъра и ръководеното от нея министерство.
- Миналата седмица МТ огласи своя акция за насърчаване на българския туризъм. Обещават, че хотелиерите на две платени нощувки ще дават трета безплатно.
- Това е още едно доказателство за пълната некомпетентност на министерството, което иска да прави подарък с продукт, който се произвежда от частния бизнес.
И то дори без да говори с него и без да е постигнато предварително съгласие. Това е обидно за туристическия бранш, който излиза, че не знае как да се позиционира маркетингово. Все едно не са чували за множеството намаления, които бизнесът прави, и за най-различните оферти, които предлага.
Отдавна има "три на цената на две", намаления за деца, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм пусна намаление от 20% и т.н. В същото време очакваните и обещани от Николина Ангелкова, още когато оглави Министерството на туризма, безплатни плажни чадъри все още ги няма.
И вече не чуваме това в новите послания. Ако държавата иска да помогне на бизнеса, нека обяви безплатни чадъри и шезлонги, безплатен достъп до културни паметници в уикендите, когато хотелите са пълни. Защо не емитират ваучери за здравна превенция, за да може бизнесът да използва за здраве на своите работници топлите ни минерални извори. Това би било едно държавническо отношение.
- Ако хотелиерите не се включат, ще излезе, че бизнесът не ще българските туристи?
- Това е тази некоректност и непознаване на туризма, която вече не е изненада. Очевидно министърът и подчинените й са некомпетентни по отношение на развитието на туризма.
- Дадоха се облекчения за внос на работници от трети страни. Това ли е решението на проблема с кадрите? Много предприемачи се оплакаха от тези работници.
- България ще продължи да изпитва сериозни затруднения по отношение на кадрите, които работят в туризма, а и в другите сектори. Има една основна концептуална грешка. И това е, че към заплатите на работещите в България няма сума, предвидена за жилище. За наем на жилище или за закупуване.
Ако погледнем заплатите, които се получават във всяка една от страните в ЕС, разликата с България е точно в сумата за жилище. Много ясно виждаме борбата за запазване на местообиталищата на птиците, където те гнездят, но не мислим за "гнезденето" на българските граждани. Те са ударени точно там, в гнездото. Оттук идва целият демографски срив.
Няма как да се иска от хората, особено от младите, да живеят със своите родители, братя или сестри в едно жилище. И да получават заплащане колкото за оцеляване и за малко веселба, но не и за създаване на семейство и за собствен дом.
Не бих казал, че тези пари ги няма. Специално в туризма видяхме, че след 2007 г. бяха направени големи инвестиции в нова хотелска база. Голяма част от нея беше изградена с кредити с хоризонт 10 г. И значителна част от тях вече са изплатени.
Вече може да видим навсякъде в икономиката достатъчно средства, които преди това са били заделяни за банките като кредити, които могат да отидат в заплащане на жилищата на работещите. Но ето този съществен елемент липсва. Това кара всеки разумен и добър работник веднага да замине в чужбина. Тъй като в неговата заплата там е включена и цената за жилище, което прави възнаграждението му достатъчно, за да може да създаде семейство.
Втората голяма концептуална грешка е, че бяха напазарувани кадри от Украйна и Молдова, които не са известни като качествени работници за туризма. Има дълбока криза в мисленето по отношение на работната сила. И в същото време тези украинци и молдовци не само, че не работят качествено, но и нанесоха сериозна щета на имиджа на българския туристически продукт.
Традиционни български туристи отказват да отидат на почивка, защото са недоволни от начина, по който са били обслужени миналата година от наетите от тези страни работници. Трябва да си дадем сметка какво трошим, когато гоним българските кадри, а внасяме такива, които не могат да свършат никаква работа.
Интервю на duma.bg
