Огражданията им те пречат нито на плажовете, нито на джетовете и атракциите, защото са навътре
Научните изследвания в Черно море трябва да бъдат задълбочени и засилени, каза в интервю за БТА председателят на Асоциацията на производителите на рибни продукти "БГ Фиш" д-р Йордан Господинов след заседанието на Консултативния съвет за Черно море, провело се във Варна. В срещата участваха представители на държавни институции и на Европейската комисия. В Европа действат 8 Консултативни съвета, като този за Черно море е базиран във Варна.
Учените трябва да направят точни изследвания какви са запасите от различните видове риба в морето, както и от миди и рапани, посочи Господинов. Той уточни, че членове на "БГ Фиш" са готови да дадат възможност на експертите да се качват на борда на корабите, за да събират нужните им данни. Учените трябва да имат възможност да правят изследвания, когато времето е най-подходящо, а не когато им бъдат отпуснати пари, е позицията на Господинов.
Той допълни, че има държави, които искат да бъдат наложени квоти и за улова на рапан, но становището на Консултативния съвет е отрицателно. Аргументът е, че този вид охлюв е пришелец в Черно море и, макар че вече има стопанско значение, нанася поражения върху местните видове, особено върху мидите.
Ето и цялото интервю:
- Д-р Господинов, какво е състоянието на риболовния бизнес у нас, успява ли да се модернизира и развива?
- Секторът се развива добре и се модернизира с годините. Почти всичко, което българите уловят заминава за износ, защото рибата ни е много ценна. Водата в Черно море е с различна биохимия и продуктът е много вкусен. Дори тези видове риби, които влизат сезонно, като постоят 20-ина дни във водите на нашето море, вкусът им се променя и стават по-търсени на пазара.
Продукцията на българските фирми се продава много добре на европейския пазар и в трети страни. Една трета от цацата отива за европейски страни, близо една втора от шарана и една трета от пъстървата - също. Продукцията от черните миди половината също се изнася. Тази от бели миди е изцяло за експорт.
Рапаните се пласират на азиатския пазар. Българите нямаме традиции в консумацията на тези видове, но пък фирмите, които ги преработват, създават работни места и то включително за нискоквалифицирани хора. Имайте предвид, че макар да нямат квалификация, работниците са станали специалисти. Научили са се да редят цацата в буркани или да чистят рапани и изкарват добри пари. За да не заминат за чужбина, фирмите ги осигуряват и през зимата, макар че през този сезон няма много работа.
- През последните месеци се постави въпрос за определяне на зони в морето. Каква е целта на подобна квалификация?
- Трябва да бъдат определени зони откъде могат да се вадят директно миди. Иначе казано къде дъното е чисто, водата е с добри показатели и няма курорти в близост. Регламентът определя А, В, С зона. Този тип квалифициране би пестил много време на бизнеса. В Европа искат мидата след като бъде извадена от морето на следващия ден да е на пазара. Не може у нас да я изследваме три дни и после да я пласираме.
Работим активно с БАБХ и настояваме да се дооборудва една модерна лаборатория, която да прави изследванията максимално бързо.
Освен това да се направят точки на изследване в морето, защото в момента се следят стриктно само фермите за миди. Да, ама те са ферми, а в случая става дума за добив и износ на дивите миди, които са 4 - 5 вида и са на различна дълбочина.
- Предстои приемане на Наредба за риболовния флот. Защо е необходимо да се разширява още нормативната уредба?
- Риболовният флот е сборът от съдовете в България. Те са официално регистрирани и в Брюксел. Води се отчет за броя на корабите по вид, двигател, дължина и т.н. Всички тези показатели определят общия капацитет, който е фиксиран за всяка страна.
Ние имаме 1860 риболовни съда, докато в съседна Румъния са 127. От българските 120 са кораби, другите са лодки. Вярно е, че част от лодките не функционират, водят се само по документи, но нашата страна успя да защити интереса си, когато влизахме в ЕС и изиска в Брюксел да бъдат записани всички плавателни съдове.
Днес това дава възможност да се оперира в рамките на общия капацитет и ако бъдат отписани например 10 лодки на тяхно място да се регистрира кораб. Това обаче трябва да се регламентира официално и затова е необходима наредбата. В проекта й има и неща, с които не сме съгласни. Например, има предложение, ако една година собственикът не риболовства, държавата да има право да му вземе капацитета.
Против сме, защото той може да иска да си почине или пък едно лято само да вози туристи, а не да лови риба. Нашето предложение е такава стъпка да се предприема, ако плавателният съд не работи минимум три години и то след сформиране на специална комисия.
Наредбата все още е на етап обсъждане. Тя е необходима, но трябва да защитава интересите и на риболовците, и на държавата.
- Възникна проблем с депонирането на черупките от рапаните. Той намери ли разрешение?
- Не беше точно проблем, по-скоро недоглеждане. Има наредба, която посочва кои отпадъци къде трябва да бъдат депонирани. Само че черупките от рапаните ги няма описани в отделните кодове, така че попадат в категория "други". Проблемът е, че тези "други" отиват за специално депониране.
Никой навремето при разработването на наредбата не се е сетил да включи рапаните. Сега стана ясно, че има такъв пропуск. У нас 7-8 фабрики работят с рапани и трябва да изхвърлят някъде черупките. Това не са кожи и копита, нито изрезки от месо. Когато морето ги изхвърли на брега, с времето те стават на пясък.
Затова би трябвало да бъдат изхвърляни в депата за строителни отпадъци. Особено като се има предвид, че в други държави се използват за основи на пътища, алеи, даже на къщи.
- Кога ще имаме модерни рибни борси и ще спре незаконната търговия с риба?
- В цял свят има сива икономика, но трябва да правим всичко възможно да я ограничим до минимум. Европа има специален регламент за недеклариран, нерегламентиран и неконтролиран риболов. И ние се опитваме да заострим вниманието на държавните служби върху него. Не е тайна, че се хвърлят незаконни мрежи, вади се риба, продава се.
Има един контингент от съдове, който не е регистриран никъде. Това са много малки лодки, които ловят близо до брега. И като хванат повече отколкото могат да изконсумират у дома, я продават.
Липсата на борси всъщност е в ущърб на дребните риболовци. Много често са принудени да продават евтино, а стоката им докато стигне до крайния потребител се препродава няколко пъти. Вместо рибарят да си я продаде директно в борсата и да си вземе парите.
Проблемът е, че риболовният флот е много пръснат. Това изисква едва ли не всяка лодкостоянка по крайбрежието да стане място за първа продажба. Което обаче означава навсякъде да има и инспектори... За пет щайги риба не си заслужава.
От друга страна обаче, този сектор не може да остава в този вид. В другите държави от ЕС навсякъде е намерено решение. Има си помещения. Цялата информация е качена на компютър - колко тона риба се носят, кой ги е уловил. И на борсата веднага се слагат етикетите - дата, срок на годност, откъде е уловът.
За България добър вариант е примерно да бъдат осигурени хладилни камиони, които да обикалят и да носят улова до големите центрове.
- Все повече организации алармират, че рибните запаси намаляват стремително в световен мащаб. На този фон какво е бъдещето на този бизнес?
- Да, има свръхулов в Световния океан. Ако сега отидете при някой рибар по Черноморието, най-вероятно ще се оплаче и ще каже, че сезонът е бил слаб и е нямало никаква риба. Е, не е съвсем така. Всяка година увеличаваме уловите.
За цацата изследванията например показват, че популацията е стабилна и дори самата риба расте по-бързо. Тази година водата е топла и през последните месеци само цаца се лови. Да се надяваме, че като изстине морето, и проходните видове риба ще се появят.
В риболова година с година не си приличат. Ето, сега отново бе увеличена квотата на България за калкан. Учените казват, че запасът от този вид е стабилен.
- Да, но има и много бракониерски улов.
- Вярно е, за съжаление, че се лови и бракониерски, което е сериозно нарушение. В момента 106 кораба имат разрешение да ловят калкан, а сигурно още толкова ловят нелегално.
Контролът е почти невъзможен. Като излезе, хвърля мрежата, лови няколко калкана и ги продава директно например на някой ресторант. При проверка в ресторанта, ти показват документ, че са купили калкан легално. Колко порции са продали обаче, не е ясно... Имаше идея всеки уловен калкан да бъде маркиран. Тогава по веригата настъпи голямо мълчание.
Нашето предложение е на всички пристанища да се направят места за разтоварване на калкан и то само през деня. Да има инспектор на място, който да приема улова. Директно в компютъра да се приспада постепенно от квотата до нейното изчерпване.
Искам да се върна към свръхулова и очертаващия се недостиг на риба. Тя винаги ще се търси като храна. И затова в следващите години приоритет за Европа ще бъдат аквакултурите. Всъщност бъдещето е във фермите за риба, миди, водорасли. И то да се отглеждат в тяхната естествена среда.
В другите държави това вече се прави. Заграждат се зони в морето с мрежи и в тях се отглеждат различни видове риба. Всъщност не са големи като площ, защото са разположени в дълбочина. И не пречат нито на плажовете, нито на джетовете и атракциите, защото са навътре. Убеден съм, че и у нас ще започне изграждането на такива ферми, защото риболовът по друг начин няма бъдеще.
