Генерал-майорът спи по 4 часа на ден! Началникът на националният щаб за борба с коронавируса е бил на мисии в Косово, Ирак и Афганистан
Повечето хирурзи имат един основен проблем – лишени са от всякаква чувствителност. Или поне така твърдят любителите на холивудски продукции, в които вещ лекар хладнокръвно „изкормва“ нечии вътрешности.
Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски обаче е далеч от клишетата. За него пациентите не са „консервни кутии“, а хора с неповторими емоции и лични проблеми. Ето защо, когато не е в операционната, той води дълги разговори с болните и техните близки, пише Уикенд.
Чернодробният хирург никога не е рамкирал работното си време. Винаги се е изненадвал от това, как някои негови колеги идват в болницата в 7 ч. сутринта и я напускат точно в 14 ч.
„Аз ставам всяка сутрин в 4 ч сутринта. Обичам да пия кафе, да пуша и да си подреждам задачите за деня в главата“, признава професорът във военна униформа, когото през последните седмици виждаме на малкият екран по 4-5 пъти дневно.
За края на работния си ден твърди, че е тогава, когато се увери, че пациентите му в Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия се чувстват добре и че всички административни задачи са изпълнени. От края на февруари, когато беше сформиран Националния щаб за борба с опасния китайски вирус, рядко спи повече от 4 часа – най-вече заради среднощните заседания в Министерски съвет и ранните сутрешни пресконференции.
Не си спомня точно кога у него се е зародило желанието да кандидатства медицина. По всяка вероятност това се е случило на около 5-годишна възраст, когато си счупил ръката при падане от висока ограда.
Кандидатствал в Медицинската академия в София и го приели веднага. Преди да седне на студентската скамейка обаче, трябвало да отбие военната си служба.
„Имах щастието да служа като радист във Военновъздушните сили. Но тъй като вече бях приет да уча медицина, всички се обръщаха към мен с „докторе“. Беше забавно, защото аз все още не бях лекар“, смее се проф. Мутафчийски. Признава, че военната служба не го отвратила. Напротив – той бил толкова впечатлен от армията, че му се приискало никога да не сваля военна униформа.
Още с влизането си в Медицинска академия заявил, че ще става хирург. „Другите специалности не ме вълнуваха много“, спомня си проф. Мутафчийски.
Преди да започне образованието си обаче, подписал договор с военните и станал техен стипендиант.
Заради това се дипломирал с чин младши лейтенант и веднага започнал работа в Клиниката по обща хирургия във ВМА.
Година-две по-късно печели място за ординатор и отива да работи във Военната болница в Бургас. Това става през 1993 г. Но като всеки млад лекар, и той мечтае за по-добро развитие, затова бил решен да се върне в столицата.
„В Бургас имах изключителен шеф – д-р Алексиев, който се отнасяше бащински към мен и ме подкрепяше във всичко. Синовете ми, които са близнаци, по това време бяха на около година и два-три месеца. Периодът беше доста тежък – от една страна си в началото на кариерата си, а от друга в началото на бащинството“, спомня си още професорът.
След едногодишно пребиваване в черноморската болница печели поредния конкурс в живота си и се връща във ВМА, където получава и специалност по обща хирургия. Работи в Клиниката по спешна хирургия две-три години, като малко по-късно го назначават и за началник на сектора.
„Това беше част от някакъв експеримент на бившия шеф на ВМА и не продължи дълго“, уточнява проф. Мутафчийски. Въпреки че спешността е добра школа за всеки млад лекар, той се премества в Клиниката по коремна хирургия, а след сформирането на сектора по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия се присъединява към екипа на доц. Никола Владов.
„Много впечатляващо за публиката е да кажеш, че си сърдечносъдов хирург и държиш нечие сърце в ръцете си. Но моето мнение е, че това е хирургия без особено творчество, там има основно четири-пет вида операции, които изискват преди всичко технически умения. Според мен Царицата на хирургията е коремната, и по-специално жлъчно-чернодробната и панкреатичната хирургия. Една чернодробна трансплантация например не е по-малко скъпа от която и да е сърдечна операция. При това нашите пациенти също имат своите клинични изисквания по време на следоперативното възстановяване“, мотивира избора си хирургът.
