Васил Гюров е бунтар и протестът е неговата стихия. Основател е на група "Ревю", която промени живота на мнозина.
Гюров е член на коалиция "Демократична България", като представител на движение „Зелените”.
Музикантът е радетел за чиста природа и чисти плажове, участва активно в движението „Да запазим Корал“.
Днес той бе участник в събитието на парк Росенец „Посещение на охраняем плаж“ в знак на протест, че до територия изключителна държавна собственост не се допускат български граждани.
Става дума за малкия плаж до т.нар. летен сарай на Ахмед Доган, до който във вторник се опитаха да стигнат по море съпредседателят на ДБ Христо Иванов, съпартиецът му Иво Мирчев и общинския съветник на коалицията в Бургас Димитър Йорданов.
Там те бяха посрещнати от служители на НСО, които не се легитимираха и ги наблъскаха обратно в морето, като твърдяха, че „акваторията е частна“.
***
- Какво Ви доведе тук, г-н Гюров?
- Дойдох да видя истината, защото тя се манипулира и се показват съвсем различни неща.
Ние не сме против хората с бели шапки /б.р. от ДПС/, а сме против техните началници, които ги карат да се страхуват и да ги натоварят по автобусите, по даден знак, за да дойдат тук стотици, за да пазят техните интереси, а не своите собствени.
И ние сме тук и заради хората с бели шапки, защото те най-много страда от този модел.
Дойдох да видя истината, защото напоследък тя не се дава по радиото и по телевизията. Те владеят медиите, както знаем всички. Истината се вижда само на място.
- И какво виждате до момента тук?
- Когато хората дойдат на място, тогава могат да участват в истинските събития. Всичко друго е манипулация.
Виждам разделението на българите в момента. За да могат няколко човека да управлавят, да запазят властта, те са говори на всичко.
Да противопоставят хората един срещу друг.
И ние всички трябва да се обединим, да се хванем за ръце с хората с бели шапки и да им заявим, че това няма да продължава.
Това виждам и против това ще се боря винаги.
- Обнадежден ли сте от това, че тук се събраха толкова много хора?
- Никога не съм губил надежда, за да бъда обнадежден. Продължавам да се надявам, че от нас зависи нашата съдба.
Текст: Ирина Генова
Снимка и видео: Валентин Русалийски
