Визитка:
Инж. Мартин Борисов е завършил Лесотехническия университет в София, след което е защитава докторантура и е главе асистент в катедра Лесовъдство на факултет Горско стопанство в университета.
Пред 4 години се премества със семейството си в Германия, където е управител на „Би енд Би Партнърс“ ООД.
Фирмата е изпълнител на Заарландски метод за отглеждане на горите в рамките на проект, финансиран от ЕС, LIFE 18/NAT/BG/001051 „Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България“.
Заарландският метод се практикува от 2008 г. на територии на ДГС „Звездец“, ДГС „Кости“, ДГС „Малко Търново“, ДЛС „Граматиково“.
По Заарландски метод се отглеждат т.нар „дървета на бъдещето“. При обикновеното отглеждане на горите се маркират дърветата, които ще се секат, докато тук е обратното – макират се тези, които ще се отглеждат.
За да се развие добре короната трябва да се отстранят близките конкурентни дървета.
Какво представлява този метод, попитахме инж. Мартин Борисов.
***
- С какво Заарландският метод на отглеждане на горите е по-щадящ и по-екологичен?
- Едно от нещата е, че нямаме изсичания върху цялата площ на гората, а само точкови – премахване на конкурентите около конкретните „дървета на бъдещето“, които ние искаме да отгледаме. Така гората изглежда по съвсем друг начин, не както след една класическа сеч.
Другото е, че при този метод ние се стремим от всички възможни дървесни видове да изберем екземпляри, които да бъдат отгледани и запазени в състава на гората. Т.е. опазваме много по-интензивно биологичното разнообразие, но не пасивно, а активно.
Дори в някои от случаите си затваряме очите за икономическите показатели на дървото, ако това са единично срещащи се видове – както беше примерът със скорушата. Отбелязваме ги като „дървета на бъдещето“ и ги отглеждаме с една единствена цел – да бъдат запазени в гората за идните поколения.
„Дърветата на бъдещето“ се оставят на най-малко разстояние 20 метра от друго и спомагат за запазване на биологичното разнообразие.
Това са най-важните разлики между Заарландския и класическия метод.
В първата му част, когато се работи ръчно с безшумни уреди, може да се извършва във всякакви зони, по всяко време, дори в период на гнездене.
- Кога са първите икономически резултати – с добив на дървесина, по Заарландкия метод? Не са ли те по-бавни, отколкото при класическия?
- Първите резултати като крайни са по-бързи отколкото при класическия метод.
При класическото стопанисване, възобновителните сечи се извършват, взависимост от почвените условия и от дървесните видове, доста често над 100-годишна възраст. Дори 120-140-годишна възраст.
При Заарландския метод, това основно ползване започва с 20-30-40 години по-рано.
- За това време, в което работите по този метод, има ли „дървета на бъдещето“, които сте ги загубили?
- В тази конкретна площ имаме 2-3 дървета, по една или друга причина са, според мен, неспособни да достигнат тези икономически показатели. Най-вече заради наранявания и впоследствие гъбни болести.
На общия фон това е пренебрежимо ниско – 2-3% от общия брой дървета. Това е едно нормално стечение на обстоятелствата, каквито в живата природа се случват.
Но в нашата работа дори и негативният резултата е важен.
Разговора води Ирина Генова
Снимки и видео: meduzata.com
