- Госпожо Маркова, поехте управлението на дома на НХК в пандемични години. Как се управлява културна институция по време на Covid?
- За мен това беше много добра възможност до отправя предизвикателство сама към себе си. Не бих казала, че беше лесно но вярвам, че когато нещата се правят с желание се случват по най-добрия начин спрямо ситуацията, в която се намираме.
НХК работеше на пълни обороти, макар и с наложени ограничения. В зрителната зала се допускаха само 30% от първия капацитет на зрителния салон. Танцовите зали и зали за спорт също работеха при съблюдаване на всички мерки. Независимо от неприятното така до го нарека положение в страната, изкуството не успя да се сломи.
- Кои, според Вас, са най-големите проблеми на Бургаска област и какво първо бихте предложили за подобрение в региона?
- Знаете, че Бургас е един от емблематичните градове на България и в него има много потенциал. Нещото, което липсва в нашия град, са работните места и реализацията.
През 2019 година с колегите от ДБГ разработихме план за Бургас. Още тогава заявих, че ще работя за културата в Бургас. И тогава, и сега имаме нужда от създаване на нови традиции, популяризиране на местните културни дейци и привличане, и запазване на младите кадри в Бургас.
- Имахте 13 народни представители в 46-ия парламент. Какви са очакванията и надеждите ви за предстоящите избори?
- Смятам, че отново ще се справим толкова добре, колкото и предходните два пъти. Макар и най-малка, парламентарна група на „Изправи се! Ние идваме!” беше най-активна и показа твърди и категорични позиции.
Вярвам, че промяната ще продължи и след 14 ноември, и ще успеем да направим всичко онова, за което не ни стигна времето в 46-то Народно събрание.
- Кои ще бъдат вашите лични каузи, ако станете народен представител?
- За мен лична кауза е всичко, което ще направи по-добър и по-достоен живота на българските граждани. Ще вървим стриктно по програмата ни от 31 точки. Специално в сферата на културата за нас е важно да бъдат реализирани следните политики:
1. Изготвяне на Национална стратегия за развитие на културата и творческите индустрии
2. Ежегодно увеличаване размера на бюджетните средства за подкрепа на културата с 20 %. Финансирането трябва да се раздели по два канала – единият да бъде инфраструктурата на творческата дейност (материална база и обслужване на зрителите) и вторият канал - финансиране на творчески програми и проекти (програмно-целеви подход).
3. Разработване на механизъм за публично – частното партньорство, защото това е най-перспективната форма за инвестиция.
4. Утвърждаването на меценатството и спонсорството в сферата на културата като престижна форма на финансиране.
5. Преодоляване на огромните дисбаланси на културни дейности в различните общини с целенасочена интегрирана програма.
6. Балансирана политика на разпределяне на средствата в сектора – както за функциониране на държавните културни институти, така и за проекти на пазарен принцип за свободните артисти.
7. Ревизия и оптимизация на Национален фонд „Култура“ и свързаните със сектора институции.
8. Стимулиране на общините да създават общински фондове „Култура“.
9. Осигуряване на банково кредитиране в сектора не само в условията на COVID-кризата, но и след нея, заради това, че повечето предприятия в сферата на културата са малки и средни, с ниски обороти, а създаването на културния продукт понякога отнема дълъг период от време.
10. Осигуряване на гаранционни инструменти от страна на държавата за кредитни линии в сектора на културата и изкуството.
11. Целенасочена държавна политика за стимулиране, вкл. чрез данъчни облекчения, на меценатството и алтернативните източници на финансиране на културата, изкуствата и творческите индустрии.
12. Осъвременяване на съществуващата законова рамка с цел подкрепа и стимули за създаване на културни продукти.
13. Въвеждане на данъчни преференции по ДДС за изкуствата.
14. Непрекъсната подкрепа на художественото образование, цел на което е формирането и развитието на естетическите потребности на обществото
15. Специална програма за закрила на традиционната народна култура, обичаи, традиции, фолклор и народно творчество. Стимулиране на фолклорните колективи и майсторите занаятчии.
16. Специална програма за подкрепа и защита на народните читалища, като най-достъпните културно-просветни средища. Промени в Закона за читалищата с цел да бъдат защитени икономически и като културни средища.
17. Осъвременяване на нормативната база, свързана със защита на културното наследство, изкупуване на произведения на изкуството, закрила на киното, подкрепа на свободните творци.
18. Създаване на национална програма за инвестиции в техническо модернизиране на базите, сградите и оборудването в театрите, оперите и филхармониите, концертните зали, галериите, музеите и другите културни институции.
19. Целенасочено финансиране на изграждането на модерна инфраструктура и превръщането на археологичните и архитектурни находки в атрактивни туристически центрове.
20. Създаване на Национална база данни на музейните предмети, колекциите и фондовете на отделните галерии. Тяхното компютъризиране и качването на електронни носители на музейните и архивните фондове ще допринесе за по-добрия контрол върху тяхната наличност и съхранение, по-лесния достъп на гражданите до културните ценности и по-благоприятни условия за развитие на научно-изследователската дейност
21. Повишаване на заплащането на труда на работещите в културната сфера и тяхната социална защита.
- Кои са най-неотложните дела, с които трябва да се заеме новият парламент в сферата на културата?
- Както посочих и по-горе – за най-неотложно намирам повишавам възнагражденията на артистите и тяхната подкрепа под различни форми.
