Да оцелееш след като 25-сантиметров нож, с 16-сантиментрово острие, е бил забит до дръжката в главата ти, белият ти дроб е продупчен, а ръцете ти са накълцани!
Да преживееш 8 часова операция на мозъка, последвала инфекция, да загубиш баща си, който не е издържал на кошмарната гледка, да се разделиш с приятелите си, да напуснеш родния си град и да започнеш всичко отначало.
Това не е сценарий на филм на ужасите, а резюмето на последната година и половина от живота на 21-годишната бургазлийка П.В., която през миналата година бе нападната от бившия си съученик Кирил Петров, пише Trafficnews.
В Бургаския окръжен съд започва делото срещу обвиняемия, който на 14 март 2022 г. се опита да убие момичето. Той напада 20-годишната П.В. в съня й, като я пронизва с нож в гърба, ръцете и шията и накрая забива острието в главата й.
Момичето оцелява след жестоките травми и се превръща в истинско медицинско чудо. След зловещото нападение, Кирил е задържан в ареста с постоянна мярка за неоткронение, а днес бе доведен с белезници в съда.
По време на разпоредителното заседание адвокатите му поискаха съдът да го пусне от ареста с по-лека мярка, а също така обвиниха прокурора в пристрастие и настояха да бъде отведен. Съдебният състав обаче отхвърли и двете искания.
Защитата на насилника призна показанията на всички свидетели на злодеянието във фаталната нощ и те няма да бъдат разпитвани по време на съдебното следствие. Кирил Петров обаче не се признава за виновен и делото няма да тече по съкратената процедура. То ще стартира на 12 септeмври в Бургас.
Припомняме, че садистът и жертвата са израснали заедно, дълги години били в една компания, а в последствие пристрастеният към хладните оръжия младеж, опитва да превърне приятелството им в любовна връзка. Момичето категорично отказва, без да подозира каква ще бъде ответната реакция. Те не може да си представи, че зад маската на интроверта Кирил се крие истински злодей.
На фаталната дата - 14 март 2022 г. ,момиче от компанията празнува рожден ден. Празнували в апартамента на П.В. , която била там заедно със сестра си. Всички се забавлявали, Кирил Петков изпил бутилка узо , като предварително бил получил съгласието на домакинята да остане да спи в жилището, за да не кара пиян. Гостите си тръгнали след полунощ, а Кирил продължил да пие.
Отново подновил предложението си към П.В, но тя категорично му отказала и отишла да легне при сестра си в спалнята. Около 4 часа, пиян и озлобен до краен предел, Кирил влязъл в стаята на момичетата, които спели, седнал върху краката на П. и започнал да я мушка с голям ловджийски нож.
Момичето започнало да пищи от ужас и болка, а той продължавал да излива гнева си, като забивал острието в тялото й. Два от ударите са нанесени в гърба й, а останалите по ръцете и шията, на сантиметри от сънната артерия. Междувременно сестрата на П. се събудила от писъците й, видяла я цялата обляна в кръв и се хвърлила с тялото си върху нея, за да я предпази.
След това докопала някакъв телефон и започнала да звъни на 112. Кирил се опитал да я спре, а използвайки това, че той отклонил вниманието си, П.В. го избутала и се опитала да стане от леглото. Тогава той замахнал за последен път и забил острието до дръжката в главата й.
***
Как една жена преодолява преживения ужас и страховете си? Как започва живота си отначало?
Задаваме тези въпроси на П.В., която избира Пловдив, за ново начало.
- Кой е последния ти спомен от онази нощ?
- През по-голямата част от времето бях в съзнание. Губят ми се моменти, но помня, как приятелят на сестра ми седеше до мен и ми повтаряше „Поли, не заспивай!”.
После сестра ми беше до мен в линейката, държеше ме за ръката и ми казваше да дишам и да не заспивам.
- С Кирил сте се познавали от години. Нещо в неговото поведение някога притеснявало ли те е?
- Не, никога. Той беше много затворен, интроверт, трудно контактуваше с други хора. Имаше съвсем малко приятели. С нас се държеше нормално.
- Какво е твоето обяснение за нападението?
- Мисля, че той така и вътрешно не е приел отказа ми да имам някакви отношения, извън приятелските, с него. Раснал е без баща, на практика и без майка.
Когато се запознахме в училище, той живееше сам. А бяхме само на 15 години. Явно в живота му е имало много дефицити – преди всичко на обич и грижа.
Търсел е внимание, чувствал се е неудовлетворен. Всичко това се е трупало с години и в един момент се е превърнало в гняв и агресия. Да нападнеш жена, която е на половината на теб, докато спи, да кълцаш с нож, да й забиеш нож в главата- това показва, че той е трупал тази злоба дълго време и накрая я е излял върху мен.
- Как успя да преминеш през целия този кошмар?
- Спомням си, че още от онзи момент, когато се борех със зъби и нокти за живота си, мислех само едно „Искам да живея”. Повтарях си го непрекъснато.
Знам, че самият факт, да съм тук, жива, да разговаряме, е истинско чудо. Д-р Шишков и д-р Томов са ме оперирали часове наред. Над 100 души от фирмата, в която работеше сестра ми, са дали кръв. Управителката на фирмата е била непрекъснато до семейството ми. Много мои приятели, съученици също са се включили в в кроводарителската кампания. за което съм им безкрайно благодарна.
След като ме изписаха от болницата, дълго време се страхувах да изляза навън. Повечето хора в Бургас знаеха какво се е случило. Изпитвах дори неудобство да ме гледат, макар, че в случая аз съм жертвата.
След това започнах терапия при една психоложка – Илияна Александрова от Бургас, която много ми помогна да се върна към един по-нормален живот.
За съжаление няколко месеца след нападението , загубихме баща си. Той не беше на себе си след нападението, от стрес започна да получава припадъци, след това разви скоротечен рак и почина.
Със семейството ми решихме да напуснем Бургас, защото за всички бе много трудно да продължим да живеем в града. Преместихме се в Пловдив, отскоро и сестра ми е тук. Срещнах страхотни хора на мястото, на което работя, наесен искам да продължа образованието си в университета, да завърша и да се занимавам с деца.
- Каква беше реакцията ти, когато прочете за обезобразената Дебора?
- Първата ми реакция бе, че искам да говоря с нея, защото това е жестока травма. Прочетох, че тя не искала да излиза от къщи. Аз се чувствах по същия начин.
Сестра ми искаше да се свържем с нея, но преценихме , че сега не е момента. Трябва й време. Сестра ми отиде на протеста пред Съдебната палата. Аз не мога, тъй като там има прекалено много хора и се притеснявам.
- Вече не минава ден, в който да няма нов случай на насилие срещу жена. На какво, според теб, се дължи тази ескалация?
- Основно на чувството за безнаказаност. Законът не защитава жертвите, много жени са зависими от мъжете, с които живеят и се страхуват да подадат жалби срещу тях. Продължават да живеят с тях и някои плащат с живота си нечии комплекси.
Трябва да има по-активна система, при която още при първите прояви на насилие, жертвите да могат да намерят сигурност и закрила. Мисля, че това, че на последните случаи се даде гласност, е помогнало на много жени да потърсят помощ.
- Какво трябва да е наказанието за Кирил и мислиш ли, че можеш да му простиш?
- Би трябвало да получи максималното наказание. Оцелях само по чудо. Според мен той е планирал нападението срещу мен, всичко е било подготвено.
Не е нито спонтанно, нито емоционално решение. Вярвам в правосъдието и справедливостта и се надявам Кирил да получи присъдата, която му се полага. Той е убиец Това, че съм жива съм жива, не е по негова „вина”.
А за прошката - това е пътят за освобождаване от страха и лошите мисли. Прошката е избавление.
