През лятото се проведоха първите сбирки на общности в Бургас, занимаващи се сериозно с криптовалутите. Оказа се, че имаме хора занимаващи се сериозно с търговия с криптовалути, има и „добиващи“ криптовалути наричани „майнъри“ (miner - „миньор“ е в английския език, но дословният превод не е съвсем смислен според мен).
Имаме дори и крупна ферма за добив на криптовалути, водих разговор и с желаещи да организират още по-голяма!
Имаме и „копащи“ от вкъщи, и интересуващи се от темата, и просто любопитни. Някои са много компетентни технически, други са лаици, трети нямат никакво понятие, но са запалени от идеята.
Но за какво всъщност става дума при криптовалутите?
Валути ли са или какво?
През хилядолетията живот в по-големи общности хората са имали нужда от нещо повече от натурална размяна на стоки и така са се научили да използват стока посредник, която всеки винаги би поискал да има.
В историята е имало различни такива посредници – ценни неща които са служели като разменна единица. Накрая в Китай са възникнали хартиените пари със златен едвивалент, идеята за които Марко Поло е донесъл в Европа.
През 1971 г. обаче златният стандарт е отменен и тъй наречените фиатни пари остават само с покритието на активите на издаващата ги централна банка, респективно – правителство.
Казано е много общо и много грубо, но това са днешните ни пари. И до днес златото и други редкоземни метали, както и скъпоценни минерали се използват за разплащане, главно през борсова търговия. Парите имат свойства и функции, според икономическата теория, но тук няма да навлизам в подробности.
Какво все пак е криптовалута?
През 2009 г. един човек с псевдоним Сатоши Накамото публикува няколко странички с идеята за технологията blockchain, монетата Bitcoin и функциорането на екосистемата за публично децинтрализирано „счетоводство“ в множество копия достигнало днес обема от 150 GB на екземпляр.
И така имаме един първи блок създаден от Сатоши и огромно количество от блокове създадени след това. Всеки съдържа адреса на предходния, създаден с криптотехника, неподправим цифров подпис на съдържанието на предходния блок, включително съдържащия се в него такъв подпис на неговия предходен ... и така на всеки 10 минути по един блок ... до последните актуални днес блокове. Една проследима верига от блокове, всеки съдържащ по около 2000 записа на транзакции на собственост на биткойни от един биткойн адрес на друг (също най-общо казано).
Един блок се създава с решаването на „криптопъзел“ (майнинг), с помощта на компютри или специализиран хардуер и софтуер, изискващ сериозни ресурси. Майнингът се прави се и от отделни хора или от обединени ресурси на хора (POOL) или в криптоферми, реални или облачни!
Така веднъж решеният „криптопъзел“ донася известно количество монети биткойн на успелия в решаването, при определени условия и трудност на пъзела, които се променят. Всяко решение се използва и не може да се преизползва, както и всяка монета биткойн (с осем знака след десетичната запетая делимост) се описва в blockchain. Може да се дели, но каквато и да е част от нея не може да бъде продадена два пъти (решен е проблемът double spending ).
За да продадеш bitcoin, трябва да го имаш отнякъде. Bitcoin-ите са ограничено количество (по дефиниция) и се очаква при сегашното ниво на техниката последния да бъде изкопан през 2140 г.
Сега за втората част от думата – валута.
Всъщност днешните фиатни пари (долари, евро, левове) не са валути, наричаме ги така по инерцията останала от времето на „златния стандарт“. Bitcoin и останалите също не са валути в този смисъл. По-скоро са продукт (като финансовите активи), който е борсова стока, но може да се каже че покрива изискванията към парите – да служи за мерна едининца , запазва стойност, с него могат да се извършат плащания на стоки, служи за отложено плащане (кредитиране) и напоследък дори и за акредитивни сделки (Lightning Network двупосочен канал между двама контрагенти, разменената стойност в който се пренася в blockchain след затварянето му).
Нашата администрация се е произнасяла наколко пъти със становища на НАП за сделките плащани с криптовалути и те се третират като сделки с финансови активи, т.е. всичко в тези сделки е облагаемо както всички други подобни сделки, независимо от това, че не са признати официално за парично платежна средство.
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ ІІ
Автор инж. Валентин Русалийски
