Похитителите не разбрали, че нашите имат връзка със света, искали $ 6 млн., паднали на $ 1.8 млн.
Продължаваме историите в нашата рубрика КАПИТАНИТЕ с отвличането на кораба "Маласпина Касъл" от сомалийските пирати и спасяването на нашите моряци.
Плавателният съд бе пленен на 6 април 2009 г., в Аденския залив в акваторията на Сомалия.
Екипажът се състои от 24 души, от които 16 са български граждани, а останалите - руснаци, украинци, индийци и филипинци. Капитан на кораба е Дарин Матеев, бивш морски военен и командващ подводното подразделение към българския ВМФ.
Ето историята, според разказа на рулевия Иван Иванов, непосредствено след освобождаването на екипажа и завръщането му:
Сомалийските пирати, отвлекли кораба “Маласпина касъл”, на който имаше 16 български моряци, са искали 6 млн. щатски долара откуп, но накрая са клекнали на 1.8 млн. Това съобщи рулевия Иван Иванов, който е третият бургазлия, преживял 33-те дни в плен. Другите двама са старшият помощник капитан Николай Янчев и морякът Андрей Андреев.
“Аз откраднах телефона на пиратите”, сподели Иван Иванов. Благодарение на това българските моряци през цялото време са имали връзка със света, а похитителите изобщо не се усетили.
Корабът се придвижвал по коридора,
охраняван от НАТО, но без конвой. Това се наложило, защото ако трябвало да изчакат охраняващите кораби, стоката щяла да се забави 3-4 дни. Превозвали обогатена руда от Новоросийск за Китай и всяко закъснения носело загуби.
Капитанът Дарин Матеев е осъзнавал, че предприемат голям риск и провел инструктаж на хората си. Ако ги нападнели пирати, моряците трябвало да се отбраняват с противопожарните шлангове, като ги заливат с вода. Това – на теория. На практика обаче станало съвсем друго.
В 8.40 на 6 април морякът, който бил на допълнителна вахта на бака забелязал кораб, от който се спуснали две лодки. Те атакували от двете страни “Маласпина касъл”. Пиратите стреляли с автомати “Калашников”, свистели куршуми и само след минути, като на филм, сомалийците метнали абордажните куки и превзели кораба. Никой не се сетил за противопожарните шлангове. Капитанът обаче успял да се обади по сателитния телефон до “Б Нави” - фирмата оператор и да съобщи за отвличането.
“Чувах как удрят куршумите. Като излязох, целият екипаж беше на мостика. Другият рулевият Андрей Андреев беше с вдигнати ръце, много уплашен. Пиратите стреляха във въздуха, имаха по два пълнителя, като единият беше с халосни патрони”, разказа Иван Иванов, преживявайки отново ужаса.
Похитителите били съвсем млади
– на по 17-18 години. Дъвчели някаква трева-опиат, а очите им кървясвали. Отарашили каютите, обрали всичко по-ценно от моряците. Часовници, телефони, брачни халки били свалени под дулата на калашниците. Взели и картата на сателитния телефон, за да отрежат връзката на отвлечените.
После принудили капитана да направи 3-дневен преход с кораба до избрана от тях точка на сомалийския бряг – пиратско свърталище. През цялото това време похитителите всявали страх и ужас, като непрекъснато стреляли с автоматите и правели надвусмислени жестове, с които показвали как ще изколят всички.
По време на този преход моряците били натъпкани в кабината на главния механик, а на навън били само тези, които са на вахта.
След като пуснали котва, на “Маласпина касъл” се качили още пирати – 15-16 души. “Лодките щъкаха насам-натам, докараха и картечница, дойде тарторът им. Нарекохме го Стоян, защото името му беше едно сомалийско и не го запомнихме. Започваше със “С” и го побългарихме на Стоянчо. Той беше най-интелигентен, единствен говореше английски и преговаряше за откупа”, разказа Иван Иванов.
Капитанът му обяснил, че превозват опасен товар. Обогатената руда се самозапалва при повишаване на температурата и досег с морската вода. На борда на кораба имало и двама специалисти от завода в Новоросийск, които мерели температурата и ако била по-висока от 70-80 градуса, отваряли капаците, за да се охлади.
Трябвало да се мери и нивото на водата в баластните танкове. Така можело да се засече, ако има пробив в тях. А един пробив вече създава опасност от възпламеняване на рудата.
“Капитанът помоли Стоянчо да измерим нивото на водата и той разреши. Аз и старшият помощник отидохме, а работата вършехме с насочени дула към нас”, обясни Иванов. Когато отишли в кабината, за да върнат рулетката, видели забравен пиратски телефон. Той го взел и отишли при капитана. Дарин Матеев веднага се свързал с Италия, защото имал още една карта за сателитния телефон – италианска, но с изтекъл срок. Затова се обадил да бъде активирана. Звъннал и на капитан Гъдев от “Б Нави”, за да каже координатите на кораба.
След 3-4 минути дошъл
сомалийският Стоянчо и казал, че телефонът е откраднат. Кап. Матеев обещал да съдейства за намирането му. Последвала инсценировка. Иван Иванов върнал телефона, който малко по-късно бил намерен. Разговорите обаче били грижливо изтрити.
Италианската карта на сателитния телефон била активирана и моряците вече имали връзка. “Капитанът я слагаше само когато водеше разговори. През това време ние се скупчвахме да пушим, за да отвлечем вниманието на пиратите”, уточни Иванов.
Дарин Матеев държал в течение фирмата оператор за обстановката на кораба. Някои от екипажа обаче, с по-лабилна психика, скочили срещу него. Те го обвинили, че като е в непрекъсната връзка, ще се забавят преговорите за откупа. Бургазлията Андрей Андреев и един руснак, които били на вахта по време на атаката, били най-зле. Моряците били неадекватни и затова не им разрешавали да работят на кораба.
Капитанът говорел с всички поотделно, като ги успокоявал. По време на пазарлъците за откупа пиратите задължили Матеев и главният механик да се редуват да спят на мостика с тях. Това го правели с цел – ако има бунт, да ги застрелят.
“По време на 3-дневния преход мислихме да атакуваме пиратите и да си върнем кораба. Това бяхме аз, капитанът, старши помощникът/б.р. бургазлията Николай Янчев/, боцманът и морякът Владимир”, обясни Иванов. После обаче се отказали. “Ако някой се откажеше или забавеше, щяха да ни застрелят всички”, каза рулевият.
По време на плена
тарторът на пиратите разрешил на всички два пъти за по две минути да се чуят с близките си. Иван Иванов успял да каже по няколко думи на съпругата си, на дъщеря си и на сина си. Уверил ги, че е добре. Тъй като се притеснявал, че децата му могат да си намалят успеха от притеснения за него, им казал да си гледат уроците. Дъщеря му Петя била абитуриентка на 24 май, а той се прибрал вкъщи едва на 25 май. Въпреки преживения стрес момичето завършило с пълна шестица математическата гимназия. Сега се подготвя за кандидатстудентски изпит. Ориентирала се е към строителството, защото майка й е строителен инженер и харесва професията.
Синът Михаил е в осми клас, също в математическата гимназия.
Иван Иванов е доволен от фирмата оператор “Б Нави” и смята да продължава да работи с нея. Пленът при пиратите не го е принудил да се откаже от моряшката професия.
Иванов: Подариха козичка на капитана, като получиха откупа
Като хвърлихме котва, на кораба дойде сомалийски готвач. Преди това за пиратите готвеше нашият. Колеха козички на борда, картофите ги варяха с обелките. Ядяха с ръце, дъвчехи и плюеха онази трева. Навсякъде беше пълна мръсотия.
Преди да платят откупа, докараха две козички. Казаха, че едната ще е подарък за капитана, след като получат парите. Така и направиха, а той я даде на филипинците, които си я заклаха и изядоха.
Преговорите за откупа ги водеше английска фирма – специалист по отвличанията. От 6 млн. долара пиратите паднаха на 1.8 млн. Самото предаване на парите беше със самолет. Корабът се отдалечи на 10 мили от брега, ние трябваше да излезем на двете крила на кораба, да видят от самолета, че сме ние. Пиратска лодка трябваше да кръжи около десния борд, а като видят самолета, сомалийците трябваше да изстрелят сигнална ракет – червена. Това бяха инструкциите, за да може да бъде разпознат корабът, на който да се пусне откупа. След като всичко беше извършено, самолетът направи кръг и пусна с малък парашут в непромокаема чанта първата част от парите. После направи още един кръг и пусна и останалото.
Пиратите взеха парите и започнаха да си ги делят. За тях това е работа и всеки получаваше в зависимост от свършеното. Скараха се. Видях само, че с голям пакет си тръгна Стоянчо, а другите носеха пачки в ръцете си.
Въпреки че бяха получили толкова пари, те се спуснаха на последен тараш по кабините. Вземаха всичко, каквото им хареса, като чупеха. После заставиха капитана да ги откара на брега.
“Това не е такси”, каза им той, но те отново насочиха автоматите към него. На мястото имаше много плитчини и се страхувахме, че ако заседнем, няма кой да ни спаси. Все пак се приближихме до брега и лодките им ги взеха.
Два дни треперихме, докато излезем от опасната зона.
Автор Ирина Генова
