Баязид изпраща 6-ма българи да крадат кораб, арестуват ги. Следва акция по спасяването им
В първата част на интервюто с кап. Мушков, той започна разказа си за първото отвличане на български моряци от пирати. Историята започва от 1997-а година, когато корабът „Мона С”, тръгва от Бургас към Мозамбик и там товари махагонови трупи. Собственикът на морския съд е капитан Баязид. Щом натоварва, корабът се отправя към Танзания. Там обаче заради намерена на борда контрабанда задържат товара и определят глоба за кораба в размер на един милион долара.
Властите разпореждат, докато не се плати глобата, корабът с шестчленния екипаж да не отплава от бреговете. Корабособственикът праща хора буквално да откраднат морския съд, но всички попадат в ареста. Тогава от Бургас капитан Мушков потегля заедно със свои хора към Танзания, за да се опита да освободи българските моряци.
Планът на капитана успява- качват всички на борда и тръгват към Момбаса.
По пътя се корабът се прекръства на „Алфа БГ” и продължава за Аден.
Плавателният съд обаче се поврежда и моряците започват да чакат някой да ги изтегли на буксир в близко пристанище. Никой не смее да дойде, защото това е район на пирати и отвличането на кораби е честа практика.
Кораб, който носи помощи за Могадишу - Сомалия, идва да ги вземе на буксир. Той е „Буши”, сирийски, собственост на братовчед на капитан Баязид. Тъкмо тръгват, когато са похитени от пиратите.
- С какво стреляха пиратите?
- С автомати Калашников, с карабини. Имаха всякакво оръжие, картечници, оръдия имаха. След като падна Мохамед Сиад Баре всичкото оръжие, което беше съветско остана. И българско оръжие имаха.
Започнаха разграбването на „Буши”, тъй като той беше в по-добро състояние от нашето плавателно средство. После събраха екипажа и на двата наши кораба на борда на „Алфа БГ”. Държаха ни на палубата с насочени към нас оръжия.
Започнаха едни безкрайни преговори. Стана 4-5 часа след обяд, когато успях да се свържа с шефа на пиратите
- Какъв откуп искаха пиратите?
- Първо искаха по 600 хил. долара на кораб, но после беше намален до 60 хил. долара. Това стана с помощта на нашия посланик Красимир Тулечки.
И чак тогава в България излезе информация за отвличането.
Това стана, след като аз към 5 ч следобяд успях да се свържа с Центъра за борба с пиратството тайно от нападатели като при подаването на сигнала използвах старото име на Алфа БГ. Оттам получих указания за действие и свободен достъп до радиостанциите в Доха, Катар и Монако.
Чрез здравата ми радиостанция се свързах и с корабособственика, който уведоми извънредния пълномощен посланик на България в Етиопия Красимир Тулечки. Той пък установи контакт с Демократичния фронт за спасение на Сомалия. Поддържахме връзка и с България.успях да се свържа с един руски кораб и да съобщя за случилото се. Колегите пък уведомиха Центъра за борба с пиратството.
Започнаха едни безкрайни преговори и чак след 10-ия ден се разбра сумата за откупа, който корабособствениците трябваше да платят.
На кораба бяхме 11 българи, 19 сирийци, 2 румънци, 1 египтянин и 1 кениец, общо 34 души, които с помощта на посланик Тулечки и успешни преговори със султана на Алюля, шефа на форт Або. Най-големият проблем бе с психическото състояние на екипажа.
- Колко време бяхте в плен на пиратите?
- Един месец. От 13 януари до 12 февруари.
- Как ви пазиха? С какво ви храниха?
- Бяха въоръжени. Но на нашия кораб въоръжени нямаше, за да не стане беля.
Храна първо имаше на другия кораб. После Червеният кръст хранеше нас, хранеше и тях. Аз съдя по това, че на нас даваха по 8 цигари, а на тях повече, защото бяха повече хора. Това влизаше в договора с посланика.
Червеният полумесец, който трябваше да се погрижи за сирийците нищо не помогна.
- Имаше ли моменти, в които някой от екипажа загубваше вяра, че ще бъдете освободени?
- Загубваха вяра, но аз поддържах връзка с радиостанцията с посланика. После имаха връзка със съпругите си.
При мое по-ранно посещение в района бях посъветван от колеги как да действам в подобни ситуации. Говорих с един от пиратите, който изглеждаше по-интелигентен и му обясних, че нашите два кораба са празни, че не могат да вземат нищо от нас, и, че ако искат да получат пари, не трябва да унищожават радиостанциите ни, за да имаме връзка със собствениците на плавателните кораби. Той ме послуша и не счупи моята радиостанция.
- Как се отнасяха пиратите с екипажите на двата пленени кораба?
- Постоянно стреляха. Част от тях употребяваха наркотика кат и бяха замаяни през цялото време, но вождовете им налагаха строга дисциплина. Ако някой започнеше да стреля, застрашавайки живота на останалите, веднага го връзваха на палубата, държаха го изложен на силното слънце и после го изпращаха на брега. Какво се случваше там с тези хора не зная.
Лично към мен пиратите не проявяваха грубо отношение, защото аз бях връзката им с хората, от които трябваше да получат пари. Дори помолих единия от вождовете да върнат личния бинокъл на член от екипажа и той уреди това.
- Кога беше платен откупът и как стана освобождаването ви?
- На 10-ти февруари откупът вече беше договорен. Пиратите искаха да получат парите в брой. Разбраха се това да стане в Босасо. Пристигнахме там на 12-ти, пуснахме котва и зачакахме.
Корабособствениците бяха заръчали на фирма „Ал Харанен” от Аден да плати откупа, като после собственикът на „Буши” трябваше да им върне сумата от 120 000 долара плюс още 10 000 за услугата. Представител на въпросната фирма донесе парите на борда на „Алфа БГ”. Тогава сирийците от „Буши” казаха на пиратите, че всъщност ние не сме платили нищо и парите са дадени от техния шеф, братовчедът на Баязид.
Целта беше нашия екипаж да започне да скача във водата в опит за бягство, което щеше да има фатални последици, а те през това време да скрият част от сумата. Аз обаче веднага се свързах с посланика.
Стигна се дотам, че дошлите да ни освободят искаха да разстрелват сирийците, но ние бяхме зависими от тях, тъй като трябваше да ни буксират. В крайна сметка успяхме да се оправим, двата кораба бяха освободени и тръгнахме за Аден. Там пристигнахме на 15-ти февруари.
Закараха ни в Аден да ни ремонтират. Криво-ляво стегнахме кораба. Трябваше да тръгнем за България, но корабът пак се развали. Трябваше да се направи сериозен ремонт, който корабособственикът не искаше.
А имахме информация от специалните служби, че от 1 април искат да върнат тези 6 човека в Танзания. И да обвинят мен, че съм откраднал кораба.
Но с помощта на дневника, на документите, в които съм писал къде съм ги намерил, съдията в Танзания прекрати делото.
- Кога стана това?
- Това стана през март 1998 г.
- А докога стояхте в Аден?
- До 1 април. Защото щеше да дойде делегация от Танзания да вземе тези 6 човека. Успяхме с посланика и с наши хора да вземем решение. Обадихме се на Баязид да прати екипаж, който да ни смени.
Успяхме да се измъкнем. Самолетът ни трябваше да бъзе Аден – Сана – Латакия – Атина – София. Но получихме информация, че ще се опитат да ни задържат на летището в Латакия. Защото другият корабособственик предяви към нашия иск за 300 000 долара. Неговият кораб го тарашиха, разбиха го, щетите му бяха за над 100 хиляди долара. Застреляха му радиостанцията, това им беше първата работа на пиратите. Аз обаче успях да ги убедя нашата да не я пипат.
- Как се спасихте от задържането на летището в Латакия?
- Бяхме два екипажа. Съобщихме за екипажа на Алфа БГ да слезе с багажа си. Беше уговорено всичко. Преспахме една вечер на хотел. На другия ден със самолет на йеменските авиолинии за Италия и после с наш самолет се прибрахме.
На 1 април вече бяхме в България. Ако бяхме минали през Латакия, щеше да стане като с медицинските сестри. Години наред щяхме да сме задържани, докато Баязид плати, а той нямаше пари.
Важното е, че не загубихме човек, а спасихме 19 сирийци, 11 българи, 2 румънци, 1 египтянин и 1 кениец, общо 34 души.
Разговора води Ирина Генова
Снимки авторът и личен архив
