Сеизмична вълна изхвърля 16 кораба на брега, а 50 по-малки потопява

Неделчо Донев е роден на 3 февруари 1941 г. Завършва ВНВМУ „Н.Й. Вапцаров“ през 1965 г- и постъпва в ПБМФ като четвърти помощник капитан. 

Правоспособност к.д.п. придобива през 1971 г. Капитан е на м/т „Марица“, „Искър“, „Тунджа“, „Дунав“, „Вит“, „Струма“.

От 1976 г. е началник-отдел „Координационен“ в База Бургас. От 1987 г. плава под чужд флаг, от 1989 г. е отново в ПБМФ.

Бурята в пристанище Кандла, Индия

През 1998 г. преживява страшен циклон със скорост на вятъра 260 км/ч на пристанище Кандла, Индия. 16 големи кораби, като неговия, били изхвърлени на брега, 50 по-малки - потопени, а вълната, дошла от океана убила 14 500 души.

Случката е в Индийския океан на север северозапад от Бомбай, през юни 1998 г. Неделчо Донев е капитан на танкера „Ал Сабия“, сравнително малък – 36 хил. тона, под кувейтски флаг, с изцяло български екипаж.

Трябва да разтоварят на пристанище Кандла, Индия. Малко пристанище, с 15-20 кея, но с по-голям товарооборот от Бомбай. Самото пристанище е забито по устието на една река, до там се минава през един канал – около 15 мили, който се поддържа. Има сериозни приливи и отливи. Променят нивото до над 6 метра. 

Застават на външен рейд, за да си чакат реда. „Като застанахме на котва първия ден, прогнозата даде развитието на един тропически циклон, под екватора, но се движеше на север към порта. В такива случаи, аз обикновено вземам една карта и започвам да му следя движението. Аз оставам в една от четвъртите, където силата на вятъра е изключително голяма. Ако беше български кораб, още като дойде информацията, щях да откажа заставането. В открито море може да се бориш, да се съпротивляваш, но когато си на кей, си с вързани ръце“, обясни кап. Донев.

Донев четири дни подред следял развитието и местонахождението му по картите. Предвидил, че ще се сблъскат с него и бил поставен пред дилема. На кей при такъв циклон това е сигурна смърт за кораба. Откажел ли, трябвало да чака нови 15 дни на рейд за заставане, което пък са страхотни загуби за корабособственика.

Портовите власти го уведомили, че ще го сложат на кей на 8 юни. Съгласно всички изисквания портът е длъжен да им предостави безопасна стоянка. И, според капитана, те следят развитието на циклона. Вярвали, че пристанището е много навътре в сушата и е запазено донякъде. 

„На базата на това, че те са длъжни да ми гарантират сигурнастта, аз приех и на 8 юни застанах на кея. На другия ден около обяд, очаквахме да ни прегази циклонът. Така се и случи. Аз забраних всякакво излизане в града на екипажа още от вечерта“, разказа кап. Донев.

Към обяд бурята се разразяра. Още като заставал на кея, Донев помолил пилота да му подаде повече въжета от обикновено. На практика бил подготвил „всичко що е въже на кораба“. Обикновено те са 7 на бака и 7 на кърмата /общо 14/, капитанът подал към 30 въжета общо. Бил с постоянна готовност на машината, а към 10 ч вятърът се усилил. Спрял разтоварването, но нямали време да разшланговат. Забранил излизане извън надстройката.

В един момент към 12 ч се къса първото въже, а след него тръгнали всички „като конци“ и корабът се отделил от кея.

Дали пълен напред, защото вятърът тръгнал да ги влачи съм блега

Пристанището е една лагуна широка 3 кабелта /един кабелт е 182 метра/, а е дълга около 10 мили. В дъното на тази лагуна се вливат две реки. Това е на три мили от кей, на който е кораба. 

Циклонът докарал нещо като сеизмична вълна, висока около 6-7 метра. Заляла брега, постройки, имало работници навън. Загинали 14 500 човека за около 30 минути.

На другия ден дошъл министър-председателят на Индия, дошли химически войски. Трупали на купчини труповете, заливали ги с нафта и ги изгаряли, за да не тръгнат зарази.

Ето какво разказа кап. Донев за страшната буря:

Ние започнахме да дрейфим. Заради силния вятър корабът се движеше назад. Беше под 45 градуса и започна да ни снася към другата страна на брега. 

15-16 големи презокеански кораба бяха изхвърлени на брега. Това е тотална загуба, защото от там снемане няма. Всичко отива вече само на скрап.

От мостика наблюдавах всичко, хората на брега бяха помитани като мухи.

Оцеляха единствено служителите на сградите от 3-тия етаж нагоре. Ние обаче бяхме подготвени. Противопоставихме се на бедствието с ход. Единственият кораб, останал на вода, без да тушира грунда, беше моят, макар че ни удари много силно един от понесените танкери. Почти спрях сноса назад. В един момент един голям кораб от дясната ми страна, както го носи вятърът, застана на носа ни. Помислих си – Дявол да го вземе, дотук ти беше капитанството. Един от помощниците ми вика – Свърши, всичко свърши! Аз му извиках – Какво свърши, бе, ляво на борд и пак напред! 

Отделихме се, но пак получихме голям снос назад. А този кораб отиде на 7-8 мили по сушата. Както дрейфихме назад, постепенно с машината убихме инерцията назад до нула. Спрях на два кабелта от брега, в устието на двете реки.

Вече вечерта започнах да намалявам хода – от авариен на пълен, от пълен на среден, от среден на малък и на малък ход продължихме да се удържаме до сутринта. 

На другия ден поисках от портовите власти да ми изпратят лоцман, защото по канала е забранено без пилот и най-малкият кораб да се придвижва. Те ми казаха - Какъв пилот, кептън, 50 малки кораба потънаха. 

Нямат никакъв кораб, да не говорим, че и пилоти няма. Изчаках високата вода, прескочих един праг и минах на по-голяма дърбочина, но е тиня и не може да се стои на котва там. Водата е мътна, просто каша. Ако работи дълго време машината ще се задръстят филтрите и ще блокира машината. 

Решил да излезе по канала без пилот. След 1 час умуване, му разрешили. Предупредили го, че може да срещне потънали кораби. 

Разставил помощниците да определят мястото на кораба. Срещнали един голям кораб, приплъзнали се покрай него и излезли на открит рейд. Тъй като две нощи не спали, капитанът освободил всички от вахта. Като се наспали, започнали да подготвят материалите за морския протест. Документация, с която се защитават интересите на корабособственика пред застрахователя. 

Едва на осмия ден от случката имали контакт с хора от брега, представители на застрахователя, на корабособственика.

Уникален случай, достоен за учебниците на морските академии по света. Това казал застрахователят накрая.

Текст Ирина Генова