К.д.п. Манол Манолов е и народен представител в VII-то (1990 - 1991 г.) Велико Народно събрание

Биография

Капитан Манол Манолов започва да плава като четвърти помощник-капитан на моторен танкер „Дунав” веднага след дипломирането си - от август 1966 г. Правоспособност КДП придобива на 2 ноември 1973 г. 

От 1975 г. е пилот в Пристанище Бургас, от 1976 г. е началник на отдел „Координационен” при БМФ в пристанище Бургас.

От 1980 г. е зам.-директор на пристанище Бургас, от 1985 до 1989 г. е директор. 

През 1989 г. за кратко плава като капитан на кораб под чужд флаг. На 18 юли 1990 г. преминава в плавсъстава на ПБМФ като капитан на ро-ро „Сердика”.

На 31 юли с.г. е освободен поради избирането му за народен представител в VII-то (1990 - 1991 г.) Велико Народно събрание. 

От 26 ноември 1993 г. е капитан на ро-ро кораб „Преслав”. Освободен е от ПБМФ на 24 март 1999 г. 

През 2005 отново е изпълнителен директор на Пристанище Бургас. След това се занимава с корабен бизнес в Бургас.

Починал на 29 декември 2013 г.

***

За едно приключение на к.д.п. Манол Манолов, с грешен с 30 градуса компас, който изпраща кораба му в Поти вместо в Батуми, разказва самият той. 

Историята е записана от Димитър Наумов /завеждащ яхт клуба на пристанището и треньор по ветроходство/ и е в летописите на Яхт клуб „Порт Бургас“.

Разказът е антентичен, от първо лице:

Веднъж, като бях капитан на един скапан кораб, “Домино Рун”, започна Манол, с екипаж от кол и въже - девет души от десет националности, и оборудван само с един компас, който изобщо не показваше вярно, плаваме за съветското пристанище Батуми.

След няколко дни един от моряците вика: “Бряг!” Давай напред, викам му и заставам в кабината да направлявам подхода към рейда.

Вече сме пред фара на пристанището и пилотският катер се насочва към нас, за да поеме управлението, както си му е реда, когато забелязвам, че тук няма танкери, а би трябвало да има.

В един миг нещо проблясва в ума ми, взирам се и виждам познатите очертания не на Батуми, а на Поти! (“Все тая - обажда се Стефан”).  Да, ама не е! От Поти до Батуми разстоянието е неколкостотин километра. Все едно да плавам за Варна, а да вляза в Бургас, дори разликата е още по-голяма.

Пълен назад, командвам, завой и обратен курс!  

Пилотският катер спря сащисан, а от палубата пилотът ми прави знаци. Какво ти стана, иска да каже, да не си превъртял? И хукна да ни догони. След малко пристигна и граничен катер и ни спират.

Качва се на борда ни някакъв тип, целият зачервен от напрежение и съчинява едно дълго изречение на английски. Можете да ми говорите на руски, казвам му и той облещи очи. 

Какъв е този кораб, пита ме. Регистриран е в Гърция, плава под флага на Гран Кайман (Каймановите острови), собственост на американец от гръцки произход, обяснявам му. 

Вие ли сте капитанът? Аз съм. 

Дайте си документите за правоспособност. Ето ги. 

Ама вие сте българин? Да, казвам, българин съм. 

И защо така рязко се обърнахте и се опитахте да избягате? Ами защото съм тръгнал за Батуми, казвам. 

А какво правите тогава в Поти? Ашибка (грешка), казвам му. 

Каква ашибка, не вярва той. Къде е Батуми, къде е Поти! 

Ами вижте ни компаса, казвам му. Само този уред имаме на борда. Колко показва? А сега го сравнете с компаса на вашия кораб. Колко е разликата? Трийсет градуса, казва той и се хваща за главата.

Хайде да изпием бутилка уиски, предлагам им, както си му е реда и отварям нов кашон. Онзи ми връща документите и ми намига, намигам му и аз. Щом съм български капитан, трябва да се поддържаме.

Като изпихме шишето и изпушихме по някоя и друга цигара, той рече: “Тръгвайте към Батуми, а ние ще се обадим предварително където трябва, та да ви оказват съдействие, ако е нужно.”

Оттам, като духнахме, ама разчитаме главно на бреговите ориентири, така нареченото каботажно плаване - едно време всички така наречени кара-капитани са карали по този начин, и вече покрай брега, покрай брега, та право в Батуми...

Пристигаме в Батуми и чакаме да дойдат да ни вкарат в пристанището - нали уж щяха да предупредят за нас. Чакаме, чакаме, никой не идва. 

Обадих се по едно скапано радио, което имахме на борда, ама не бях сигурен дали работи. Чакахме ден, чакахме два, никой не идва, четири, пет дни, пак се обаждам по радиото да дойдат да ни вкарат... Свърши ни храната, та се наложи да ловим риба, за да не умрем от глад, а те не идват!

Накрая ми писна, приближих до една дълбачка, която дълбаеше наблизо и им викнах от борда, кажете на онези от пилотска служба, че ако не дойдат да ни вкарат, ще застана на входа на пристанището и ще го блокирам. 

Дойдоха и питат, ама вие ли сте? Защо не се обадихте? Къде, казват, да ви сложим сега, като няма място на кея. Ей там, показвам им, между американеца и норвежеца -два огромни кораба застанали на кея. 

Там не мога, казва, да ви вкарам - много е малко мястото. Аз ще се вмъкна, кандърдисвам го, и промушвайки се между въжетата на двата кораба успявам да пристана.

ЛЕТОПИС НА ЯХТКЛУБ ”ПОРТ-БУРГАС” 

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ДИМИТЪР НАУМОВ

На снимките

К.д.п. Манол Манолов

Манолов печели първо място на ветроходно състезание