Черно море се включва в културния елински свят от милетските гърци през 657-656 г. преди новото летоброене, а по-късно и от дорийските гърци, които променят името на страшното някога море Понтос Аксейност на Понтос Евксиност – гостоприемно море. От подводните археологически проучвания са открити крепости-селища в залива пред устието на река Ропотамо от III хилядолетие пр.н.л., както и до нос Херсонес (дн. Маслен нос – 42° 18' 27" С.Ш. и 27° 32' И.Д.).
Изследователят Робърт Балард – откривателят на „Титаник“ – открива съвсем запазен византийски кораб от V век пр.н.л., след проучване на крайбрежието близо до древното пристанище Синоп, в района на северното турско крайбрежие. На кораба са открити множество амфори и сушена риба. Това са първите потвърждения от морските дълбочини. Роберт Балард предполага, че над 50 000 морски съда лежат запазени на морското дъно.
През 1737 г. френския географ Жак Бален споменава Маслен нос с турското му наименование „Зейтин борун“ и добавя, че носът е заобиколен от множество подводни скали, които гърците наричат „Сира“ и преставляват голяма опасност за корабоплаването. В Певтингеровата карта Маслен нос е отбелязан с името „Тера“.
Корабокрушенията по българското крайбрежие през вековете са безбройни, но тук ще опишем част от тях, станали около Маслен нос и Приморско, между залив Стамополу и Дяволски залив.
Ето някои от тях:
През зимата на 1892 г. една гръцка гемия, натоварена с дървен материал на път за Варна, се преобръща от силната буря в Дяволския залив. На сутринта южния плаж на Приморско е осеян с греди, дъски и др. Екипажът е спасен, а чамовия материал е раздаден на хората.
През декември 1898 г. 150-тонният кораб „Аглай Валяну”, натоварен с 14 000 каси петрол от Батуми, потеглля, но по пътя му го сварва силна буря и снеговалеж. Корабът губи посоката и след 7 дни борба с бурята се показва с разгърнати и замръзнали платна срещу Маслен нос. При опит да свали платната, за да намали хода, заледените платна не се огъват.
Виждайки, че ще ги сполети крушение и за да се спасят под залива, пускат котва, но тласкан от силната буря, веригата на котвата се къса, моряците спускат втора котва и тя се откъсва, и така стремглаво засилен към брега, неусетно засяда върху хоризонталта подводна скала, срещу местността Стамополу (Перла). Там корабът се накланя на една страна и за един час целият залив и северния плаж на Приморско, е осеян с газени тенекии. Моряците уморени от борбата с бурята и блъскащите ги вълни, доста контузени, за щастие са спасени.
През 1901 г. месец януари един тримачтов кораб, натоварен в Галац с 14 вагона борови дъски за Цариград, потегля и попада в буря. 11 дни при силна буря и снаговалеж губи ориентация, без да знае къде се намира и в коя част на Черно море. Една нощ усещат, че вълнението намалява и вятърът леко утихва. Подразбират, че се намират под някакъв залив. Мерят дълбочините – дълбоко. Продължават 20-30 минути, вълните постепенно намаляват. Мерят повторно в тъмнината дълбочините – оказва се по-плитко.
Моряците са в готовност на палубата с багажа си върху дъските. След като се оказват в плитчини, свиват руля в дясно, за да хвърлят котва. В това време задната част на карината удря в дъното на морето. Корабът се пропуква, вълни нахлуват в него, дъските на палубата и моряците върху тях са изхвърлени на брега с багажа им. Собственикът на кораба, капитан Георги Питори от Ахтопол, жена му и дъщерите му са в капитанската кабина при крушението. Водата нахлува вътре и ги удавя.
Автор Стефан Апостолов
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
