Лодкостроенето и корабостроенето са занаяти, които са на почит навсякъде, където риболова е един от основните поминъци. Затова не е изненада, че някога те са процъфтявали и в Царево.
По-богатият в миналото риболов, тихият пристанищен залив и добивът на подходящ дъбов материал от Странджа благоприятстват развитието на местното корабостроене.
Макар че корабостроене в Царево има вероятно още от заселването му, градските легенди твърдят, че неговото начало тръгва от капитан на име Спиро, който имал корабче, изработено в Гърция. През 1914 г. той напуснал града и оставил въпросното корабче, от което се възползвали местните риболовци – те го разглобили, снели шаблони и от тях започнали да правят нови риболовни съдове. Организирано промишлено корабостроене обаче има от 1941 г. и неговото начало е поставено от Странджанския районен горски кооперативен съюз – Царево, съобщава tsarevo.info.
Началото
За първите кораби, построени от СРГКС, има запазени оскъдни документи. Знае се, че ръководителите на строежите на тези плавателни съдове са били майсторите Федя Миронов и Димитър Бодлев, и двамата руснаци по народност. Те се считат за основоположници на корабостроенето в Царево. Първият кораб, създаден от тях е кръстен „Царица Йоанна“ (100 тона), който след 9 септември 1944 г. е прекръстен на „Александър Стамболийски“.
Още от самото начало този нов занаят е посрещнат с оптимизъм от местните – той не само осигурява поминък, но и решава проблемите с морския транспорт, които Втората световна война причинява. По това време военните действия лишават южното Черноморие от морски транспорт, а това води до затруднения в търговията с въглища. Допълнителен стимул е и фактът, че за корабостроенето ще се усвоява дървесина от Странджа, което би подпомогнало още повече населението. Затова идеята намира широка подкрепа сред единадесетте кооперации в Странджанския районен горски кооперативен съюз.
През 1941 г. започва търсенето на подходящо място за построяване на новото индустриално предприятие в Царево. Общинската управа също оценява преимуществата на начинанието и дава парцели в тогавашния индустриален квартал и разрешение за строеж на корабостроителница.
След приключването му е подадено заявление за включване в мрежата на местната електроцентрала, но сградата получава ток само по 4 часа на ден. Затова се предвижда монтирането на мощен парен двигател за осигуряване на необходимата енергия. Освен електричеството, оскъдна е и техниката – до тогава всичко се изработва на ръка. Няма и майстори, които да обучават хората в новия занаят.
Затова тогавашния ръководител на Странджанския районен горски кооперативен съюз – Димитър Коларов, се свързва с инж. Карл Трънка, чех по народност, който бил специалист-корабостроител. Договорът между тях е сключен през ноември 1941 г. и предвижда създаването на планове и шаблони за три вида кораби с различен тонаж. Това ще бъдат първите морски съдове, построени в местната корабостроителница, замислени да поддържат постоянни рейсове по Черноморието. Планира се и изграждането на лимби, мауни (вид рибарски лодки), както и голям кораб с тонаж 100 тона.
Започва набирането на работници. Няма ясни данни за това колко души са работели по това време в предприятието. Според някои в периода 1941-1943 г. те са били около 200 души, а според други – близо 330. Въпреки неточните данни е ясно, че в корабостроителницата кипи активна дейност – само за една година фондът за заплати на майстори нараства 7 пъти, а за работниците – около 9 пъти.
Трудности обаче не липсват – налага се бързо да бъде създадена подходяща организация и да се квалифицират кадри. Условията на работа също не са никак леки – повечето от дейностите все още се извършват на ръка, почти примитивно, на открито, в дъжд и в сняг, в студ и жега. Сградата на корабостроителницата се оказва недостатъчно голяма и функционална – липсват помещения, машини, инструменти и дори хелингови устройства (релси за приплъзване на плавателни съдове от сушата към водата).
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
