Историята на кораба «Горянин» /част II/

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

Корабът „Горянин“ е най-големият и единствен български тримачтов дървен ветроход, рожба на традиционното дървено корабостроене. Той е и най-големият български учебен кораб родно производство.

***

“Горянин” плава като кооперативна собственост само около една година. Съгласно с 15-о постановление на Министерския съвет от 8 март 1949 г. (протокол №32), което урежда размяна на собственост между държавата и ЦКС, седемте дървени кораба на Районния кооперативен съюз “Черноморие” в Бургас с общ дедуейт около 1000 t (всички построени от корабостроителницата в Царево), сред които и “Горянин”, са предадени на Министерството на железопътните, автомобилните и водните и въздушните съобщения. Със заповед №274 от 5 май 1949 г. на оперативния отдел на Министерството тези кораби стават собственост на Параходство “Български морски флот” – клон Бургас. Фактическото предаване на “Горянин” в собственост на БМФ става на 28 октомври 1949 г. 

С министерско постановление № ІІ-723 от 25 октомври 1950 г. корабът е предаден на Военноморския флот. Със заповед по флота № І-М-152 от 17 май 1951 г. “Горянин” е зачислен за учебен кораб на Военноморското училище и като такъв е преименуван на “Н. Й. Вапцаров”. Фактическото предаване на кораба от Параходство “Български морски флот” на военноморския флот става през юли 1951 г., а отчисляването му от Книгата за големите кораби на бургаското пристанище става на 8 декември с.г. 

В края на 1952 г. и началото на 1953 г. “Н. Й. Вапцаров” е преустроен във варненския Флотски арсенал без особени изменения в първоначалния му вид. Пред гротмачтата е била поставена издигната платформа с леери, предвидена за учебен навигационен мостик, като на нея е поставен компас със засечник. Компас за същата цел е имало и на покрива на кормилната рубка-мостик, който е бил ограден с леери. Като учебен ветроход корабът е носел две спасителни лодки, окачени на лодбалки в кърмовата част. До бордовете на бака е имало монтирани и две стойки за картечници “MG-34”. Разположението на подпалубните помещения е било запазено, като товарният хамбар е бил преустроен в кубрик за курсантите с около 46 спални места, с две редици койки, окачвани между средата на помещението и съответния борд (като при “Асен” (ІІ)), които през деня са се прибирали в специални шкафове. Общият личен състав на кораба е възлизал на около 60 човека. 

При преустройството на кораба за пръв път му е бил поставен баласт от чугунени слитъци в трюма (като товарен кораб “Горянин” не е носел постоянен баласт). 

Първоначалният двигател “Бермайстер & Вайн” е бил заменен с шестцилиндров четиртактов дизел “Шкода” със същата мощност (240 к.с.), с който корабът е развивал скорост около 7-8 възла. Както при преустройството на “Веслец” в учебен кораб и тук смяната на първоначалния двигател е била предприета не поради износването му, а за унифициране на двигателите на корабите от военноморския флот и за неговото по-добро и сигурно обслужване и снабдяване с резервни части. Тогава на кораба за пръв път е монтирана радиостанция и друго навигационно обзавеждане. 

През следващите години “Н. Й. Вапцаров” извършва редовни учебни плавания по нашето черноморско крайбрежие с курсанти от Военноморското училище и на него получават морска подготовка цели поколения флотски кадри, голяма част от които и днес работят в системата на водния транспорт и във военноморския флот. 

През първата половина на 50-те години с кораба извършват учебни плавания и курсанти от Нахимовското училище. Първият командир на “Н. Й. Вапцаров” е бил капитан ІІІ ранг Цоко Бонин. През периода на службата му като ветроходно-моторен учебен кораб “Н. Й. Вапцаров” преминава редовни годишни докувания и ремонти във Флотския арсенал – варна, и е бил поддържан в много добро техническо състояние. 

През 1958-1959 г. “Н. Й. Вапцаров” е основно преустроен в чисто моторен учебен кораб. Преустройството е извършено по проект 534 в Държавната корабостроителна база – Бургас (от 1962 г. преименувана на КРЗ “Илия Бояджиев”). При това преустройство, в което са били привлечени и работници, участвали в строежа на кораба, мачтите му са махнати, палубните надстройки и вътрешните помещения са били основно изменени и корабът придобива сегашния си външен вид. Бушпритът е бил махнат около две години по-късно, след което фалшблордът на носа е бил затворен и горната част на форщевена оформена в съвременния й вид. 

През лятото на 1959 г. “Н. Й. Вапцаров” отново влиза в строя вече като моторен учебен кораб. 

“Н. Й. Вапцаров” плаваше като моторен учебен кораб на ВНВМУ “Н. Й. Вапцаров” до 1981 г. През 1978 г. корабът временно бе приспособен в КРЗ “Флотски арсенал” - Варна, за снемането на серийния телевизионен филм “Капитан Петко войвода” (като руски кораб “Владимир”). През март 1981 г. той последен път премина докуване като кораб на ВНВМУ. След забележителната 30-годишна служба като учебен кораб на Военноморското училище с приемно-предавателен протокол от 4 ноември 1981 г. “Н. Й. Вапцаров” бе предаден на от военноморския флот на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО). През януари 1982 г. корабът премина текущ доков ремонт в КРЗ “Одесос” – Варна, след което през февруари бе освидетелстван от Българския корабен регистър. 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

ЧАСТ ПЪРВА ЧЕТЕТЕ ТУК!