Twitter

Планираше се от Марица до Черно море да пътуват 150 хиляди тона товари

Капитан III ранг ВТ инж. Н. НАЙДЕНОВ (Репортаж, писан на борда на кораба "Тракия“ — август 1970 г.)

Източник: "Спомени от Народната република"

17 часа.

Пак сме на палубата. Ще влизаме в "Поляновградското море“!… Вдига се пред носа на кораба стоманената завеса на долния басейн и след няколко минути ние се носим по набраздената от вълните шир на "морето“. Корабът се люшка от игривите вълни, които, гонени от силния североизточен вятър, плющят по левия борт и заливат предната палуба. Някои от спътниците ни плащат данък на Нептун. Хвана ги морската болест.

При големи бури вълните достигат значителни размери, опасни за малките кораби.

Това "море“, едно от най-големите изкуствени езера в Европа, обхващащо към 200,000 хектара площ, се образува след преграждането на коритото на Азмака. Така се получи най-евтиният и най-голям наш извор. "По­ляновградското море“ служи като акумулатор. През зимата и пролетта в него се събират излишните води от Рила, Родопите и Стара планина, които текат по плавателния канал на изток.

През лятото и есента тези събрани води се връщат обратно, пак по същия канал и по други канали, отиващи на югозапад, юг и изток, за да напояват полетата между Сливен и Бургас, където сушата най-често върлува. Понякога част от тях отиват дори до Старозагорското поле.

След един час пътуване корабът влиза в тихото пристанище на Поляновград. То е истинско морско пристанище с вълнолом. Пътническият кей се намира срещу широката, богато осветена алея, водеща към центъра на града. Източно от пътническия кей се намира рибарският басейн. Трябва да се знае, че едно от богат­ствата на "Поляновградското море“ това е риболовът, за използуването на който е създаден специален риболовен флот от няколко десетки моторни и платноходни кораби.

Пак сме на път…. С настъпване на нощта наближаваме другия бряг на "морето“. Два маяка — червен и зелен — показват входа за басейна пред шлюзовете. С два шлюза влизаме в канала за Айтос—Бургас.

От "Поляновградското море“ до Ваякьойското езеро при Бургас раз­ликата във (височините от 180 метра се преодолява посредством 17 шлюза, групирани по два и по три заедно. Между всяка група има по няколко километра канал, който служи както за разминаване на корабите, така и за резервоар за пълнене на по-долните шлюзове. Излишната вода се пуска по отделни канали и докато слезе в езерото, движи няколко мощни електростанции.

Цялата нощ нашият кораб се движи от шлюз в шлюз, за да слезе 180-те метра. На много места трябва да се чака минаването на движещите се към Пловдив кораби и шлепове. Зората ни посреща с лъха на прохладния морски вятър. Корабът спокойно се носи вече по тихите води на Ваякьойското езеро. 

Вляво и напред пушат комините на заводите, а по-нататък стърчат мачтите на големите морски кораби.

Наближаваме моста, свързващ града Бургас с предградието Кумлука. Движението от двете му страни спира. Единият край започва да се повдига нагоре и след минута-две целият мост застава сякаш мирно, като ни дава път към морето. Корабът навлиза в тесния проход. Отляво се издига високият 30 метра скелет на моста, а отдясно, зад бариерата, приветливо ни махат бургаските граждани

Подвижният мост се спуска бавно зад кърмата на "Тракия“, отново на мястото си.

Ние пристигнахме в Черно море!

Капитан III ранг ВТ инж. Н. НАЙДЕНОВ (Репортаж, писан на борда на кораба "Тракия“ — август 1970 г.)