Бедствието «Мопанг». Част І, Потъването /снимки/

Организация за закрила на българските граждани /ОЗБГ/ направи собствено проучване около разлива на мазут от потъналия край Созопол преди близо 100 години американски кораб „Мопанг“.

Публикуваме без редакторска намеса, в две части изследването по темата.

Ето какво предостави ОЗБГ на meduzata.com:

Много се изговори по темата и много се изписа, но ефективните действия от страна на държавата куцат. 

Ние, от „Организация за закрила на българските граждани“ /ОЗБГ/, не можем да стоим безучастни и безпристрастни към този проблем и вероятна екологична катастрофа. Липсата на смелост от страна на институциите ни мотивира да извършим собствена проверка по случая, както и да направим снимки, и да заснемем видео. 

Истината е, че разливът се разраства, а политици и управляващи отново излъгаха, че проблемът е отстранен и всичко е наред. Въпрос на време е Черно море да бъде силно замърсено и част от флората, и фауната му да бъдат унищожени!

* * *

Ще започнем с кратка предистория за самия кораб и по какъв начин се озовава на 30 метра дълбочина с резервоари пълни с мазут.

„Мопанг“ е американски товарен параход от типа на така наречените WWI Sub Boats. Построен от Submarine Boat Company /корабостроителница в Ню Джърси, САЩ, която е собственост на Electric Boat Company/, а по-късно преименувана на General Dynamics.

Корабът е създаден по специална програма на U.S. Shipping Board, свързана с поръчката  на 150 еднакви кораба с цел компенсиране загубите от войната. Пуснат на вода на 20.01.1920 г. Водоизместимостта му е 3658 GRT, 5076 DWT с дължина 102,3 метра и ширина 14,1 метра. Снабден е с един двигател от 1500 конски сили, с един винт. Номер на корпуса: 824. Има 9 горивни резервоара: шест комбинирани за баласт и гориво в двойно дъно, един на кърмата, един на носа и един при парните котли.

Собственост е на САЩ в лицето на U.S. Shipping Board. Първоначалното име на кораба е MEESHAWN, а по-късно преименуван на PITTSBURGH BRIDGE. След това отново името се сменя на MOPANG. Предаден за експлоатация на Lykes Brothers Steamship Company.

Февруари 1920 г. поема на първи курс от Newark – Florida – New Orleans – Rotterdam – London. Предаден за експлоатация на Port Arthur – Transatlantic Line. По-късно е предаден за експлоатация на Wyman Steamship Company – компания на Benjamin Morse син на Charles Morse. След фалита на Atlantic Adriatic Steamship Company U.S., Shipping Board го предава на A.H. Bull & Co. за служба в Черно море. Започва курс № 53 от New York на 1 април 1921 година. Доставя стоки за белогвардейските войски в Русия.

На 1 юли 1921 г. в 05:30 часа, пътувайки от Истанбул за Бургас, се натъква на мина, която го „удря“ между първи и втори трюм и бързо потъва. Няма жертви, но корабът остава да лежи на десния си борд на дълбочина между 24-32 метра с възвишение от дъното 7 метра.

Основните повреди от взрива са в носовата част на кораба. Ясно различими са надстройките, части от комина и палубата. Свободен е достъпа до трюмовете и част от каютите. Остатъци от товара – купчина обувки, сандъци с резервни части и други са видими в трюмовете.

На място е и винта с диаметър около три метра, и кърмовата лебедка. По протежение на корпуса се плъзга котвената верига, потъваща в наносите по дъното. Вероятно котвата се е откачила в момента на потъването и се е намотала около кораба. Координатите на потъналия стоманен звяр са 42°28.’04 N и 27°41.’39 Е.

* * *

Години по-късно от „Мопанг“ започва изтичане на мазут, който замърсява Черно море. Редица неподготвени хора изказват мнение и продължават да твърдят, че SS MOPANG се е задвижвал с въглища, но прилагаме проект № 1023 /OIL BURNER/, за да се опровергаят всякакви твърдения, зашити с бели конци.

Общият капацитет на резервоарите е 1077 тона мазут. В България,  през 20-те години на миналия век, бункероването е било скъпо и трудно, и не е изключено корабът да е потеглил пълен от Истанбул. Обръщаме внимание на „дървените философи“, че старото име на SS MOPANG e PITTSBURGH BRIDGE и корабът фигурира под това име в графата в дясно.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

ОЗБГ автори: Бисер Русимов, Стефан Петров