Гледката на изтичащите „парцали мазут“ от потъналия преди 97 години кораб „Мопанг“ е шокирала много от старите морски вълци.

„Тази гледка смрази моряшката ми кръв. Навсякъде по света изтичането само на един такъв „парцал” би предизвикало мигновена реакция на местните морски власти и глоба, с която може да се купи скъпа леководолазна техника за цяла София ... барабар с харпуните“, сподели главният механик Слави Пешков.

Той е написал цял анализ на ситуацията в morskivestnik.com, в който разказва и как за просълзили няколко грама мазут е щял да отнесе яка санкция на руско пристанище през 1972 г.

Ето какво написа Слави Пешков:  

МОРЯКЪТ И ПАРНИЯТ КОРАБ „МОПАНГ”

Софетата бяха първи. Един с фамилия „разделна” ни информира, че през 1921-а край Созопол е потънал американският парен кораб „Мопанг”. Друг, с фамилия „Син”, но не защото не е червен, продължи темата с великата мъдрост, че „под водата партии няма”. Човек може да си помисли, че при нас, над водата, е фрашкано с партии.

Тия двамата са леководолази и за тях потъналият кораб е преди всичко подводна атракция, а течът на гориво от корпуса - екзотика. Те дори ни успокоиха, че били набили чеп и всичко е наред.

Имаше и подводни кадри - леководолаз човърка обраслия корабен корпус, а около него на парцали изтича мазут.

Тази гледка смрази моряшката ми кръв. Навсякъде по света изтичането само на един такъв „парцал” би предизвикало мигновена реакция на местните морски власти и глоба, с която може да се купи скъпа леководолазна техника за цяла София ... барабар с харпуните.

За нас моряците, след човешкия живот, природата е втора по важност тема.

Още на другия ден „по телевизора” показаха баш държавните и професионални началници от мястото на събитието. С надежда съзрях, че редом с Премиера и министрите стои и началникът на местната морска администрация. ПриказвА само големият началник. Отпуснал бил няколко милиона за справяне с проблема, а на кораба е набит чоп (на това място той се допита до специалистите да не би да е „чеп”) и то благодарение на водолазите. Имало и боново заграждение.

За тия пари аз бих направил повече превенции, но кой ме пита мене.

Започнаха да ми звънят приятели от ККМ и БАМК. Задаваха ми оглушителните въпроси, които никой не зададе „по телевизора”. Какъв е движителят на кораба, какъв тип е горивото и какъв вид гориво, по дяволите, е ползвано преди сто години на парахода „Мопанг”.

Спомените на вълни нахлуха в паметта ми. През 1970-а първите ми кораби бяха параходите „Родопи” и „Рила”. Огнярите още пазеха дървените си налъми, защото само преди 20 години въглищата са били най-разпространеното гориво за парни котли и при риенето на сгурията са изгаряли подметките на обувките им. То в моята младост и всички влакове бяха на въглища. 

Сега се сещам, че на парните кораби имахме скатани чамови дъски, за да вдигаме  налягането на котлите при първоначално пускане след временното им изваждане от експлоатация. Нима не е възможно през 1921-а мазутът да

е служил само за разпалване на въглищата. В такъв случай течното гориво на „Мопанг” би било в нищожно количество.

С п/х „Рила” през 1972-а стоим в съветско пристанище. В кабината ми се втурва развълнуван руснак и крещи, че мазут от кораба изтича в морето. Разтреперан тичам с него на кея. В морето мазут няма, а руснакът ехидно ми сочи корпуса. Наистина под единия нит са просълзили няколко грама мазут. Този мазут бе специално за парни котли и му викахме „топъчен”. Не помня характеристиките му, пък и надали са ни ги давали, но съм сигурен, че температурата му на застиване (потъмняване) е била достатъчно ниска, защото спокойно го трансферирахме и през зимата.

Ето това трябваше да направят умниците от показните ТиВи репортажи: Веднага да вземат проби и за стотина лева и седмица време да определят ОТНОСИТЕЛНОТО ТЕГЛО, ВИЗКОЗИТЕТА, ПЛАМНАТА ТОЧКА И ТЕМПЕРАТУРАТА НА ЗАСТИВАНЕ на мазута...

Тогава проговориха професионалистите. Не „по телевизора”, а в любимия „Морски вестник“. Капитани и то - двама. Успокоих се. Сега ще видят държавните началници как се действа в екстремна ситуация...

Видяха - дръжки!

Отнесе го само КДП Герчев - достоен и компетентен човек с дългогодишно присъствие в морския БеГе живот.

От капитанската статия си личи, че опазването на морето не е силната им тема. Не разбирам и защо се надсмиват над идеята за обиране на мазута със слама. Смешно било.

Знаете ли какво направих в СССР с просълзилите нитове през 1972-а. Изтрих мазута с пакли, взех чук и зачеканих протеклите нитове пред очите на невярващия руснак. А какво? Да се оставя да ме глоби ли?

Не слама, а и сено, и кълчища ще слагам, ако това спасява положението. Признавам, че това за сламата не го знаех, но винаги съм бил готов да науча нещо от компетентен и патил човек. В корабния СОПЕП слама няма, но имаме много пилки, а то е почти същото...  

Моите мисли пък като водолази - ентусиасти все напират към п/х „Мопанг”. Абе, този горивен танк не е ли имал отдушник? И ако мазутът е отишъл в машинното, както предполагат водолазите, то защо не излиза през комините, вентилационните канали и светлиците? 

И ако трябва да похваля редакцията на „Морски вестник“, то е за чертежа и снимката на „Мопанг”. Резолюцията на изображенията не е много добра и трудно различавам детайлите, но водолазите можеха да определят точното място на теча и по чертежа да се разбере какво има там: танк, работна цистерна или заклещен в мъртво пространство разлят мазут.

Какво всъщност гледат водолазите по потъналия кораб. Нека позная. Надстройката, капитанската кабина, сейфа, трюмовете, складовете, винта и перото.