Алкохолът бе винаги достъпен и под ръка, а кръчмите бяха единственото място със свободен и лесен достъп за моряка.

Това разказва главния механик Слави ПЕШКОВ, който си припомня весели истории от моряшкия живот.

Своите истински преживелици той описва в morskivestnik.com.

Няма лош алкохол - има калпави пиячи, категоричен е морският вълк.

Ето какво разказва Слави Пешков:

МОРЯКЪТ И АЛКОХОЛЪТ

„Водка? В два часА през нощта? И топла?... Може!”

Този среднощен монолог, диалог или многолог можеше да се чуе на всеки български кораб по мое време, защото алкохолът все още не бе обявен за моряшки враг номер едно, нямаше ги жълточерните постери по канижели и салети, нямаше ги тестовете с дрегер и ежемесечният алкохолен мониторинг.

Имам прекрасни спомени от това време: ихуаху, пристанищни кръчми, веселие, приятелства. Алкохолът бе винаги достъпен и под ръка, а кръчмите бяха единственото място със свободен и лесен достъп за моряка.

Злоупотребявал съм и умерено съм се пристрастявал към алкохола, виждал съм ужасяващи и трагични последствия, причинени от тази течност, но никога няма да кажа лоша дума за пиенето. Няма лош алкохол - има калпави пиячи. Нагледал съм се на меланхолично настроени и плачещи пияници, но алкохолът не се интересува от тях. Той съблазнява и погубва дръзките и интелигентните, гаси пламъка в душите им, убива предишното благородство и изтънченост.

Митьо Шишето бе радист на м/к „Копривщица”, а аз - четвърти механик. Шишето пиеше много, но никога не пропускаше радио сеанс, съобразяваше се с корабния ред и неписаните моряшки закони. Най-добрият му приятел Пиян Пандо бе електрик на друг, по-малък и от нашия кораб. Двата кораба стояха често в Бургас и Пандо понякога „гастролираше” на м/к „Копривщица”. Ихуахуто почваше след вечеря и завършваше винаги в „Приморец”. Вземаха ме и мен, защото бях добър слушател и носех на пиене.

Пандо тъкмо го бяха изгонили и от малкото корабче. Плавали край турския бряг, Пандо бил „на глава” и скочил зад борд да се разхлади. Спрели кораба и лесно прибрали разгорещеният електрик, защото надводният борд на тези кораби няма и метър. Извикали нарушителят пред корабното ръководство и там станало ясно, че началниците третират пиянският скок не като разхладителен акт, а като груба политическа провокация и опит за пресичане на държавната граница. Попитали Пандо за плановете му при престоя

в турското пристанище и му разяснили какви трагични последствия за екипажа може да има нов подобен инцидент. Ето отговорът на Пиян Пандо: „Щом е за честта на кораба и славата на Родината, давам дума, че това повече няма да се повтори...”

Години по-късно някакъв помполит извика един още неизтрезнял моряк да го критикуваме за поредното напиване. Четохме му конско и накрая Вуйчо го прикани да обещае нещо. „Обещавам това да ми е за предпоследен път” - изтърси човекът и ние онемяхме. Къде е Пандо, къде е редовият пияница...

На „Копривщица” капитан Мобуто правеше постоянни и разнообразни опити да изгони Шишето. В края на 1971-а извикаха капитана в Параходството и той се върна от там много тих и смирен. Оказа се, че Митьо Шишето е притежател на високо съветско отличие за спасяване екипажа на руска атомна подводница...

Цяла година плавах с този човек, стотици литри алкохол изпихме заедно, но нито веднъж той не бе споменал за тази героична страница не само от неговия живот, но и от историята на българското морячество. И нека днес, на трезва глава, си признаем: Съветският капитан е фасадата на спасяването, но истинският спасител е Митьо Шишето, приел мижавият сигнал от бедстващите подводничари и осъществил връзката с най-висшите ръководства на НРБ и СССР.

Главният механик Боги Плашеев бе заклет ерген, фин ухажор и страстен любител на алкохола. Поради една от тези причини го бяха понижили на втори механик, а поради съвсем друга, го пратиха при мен на м/к „Вола”. По време на рейса се оказа, че Плашеята е и сладкодумен събеседник, щедър и весел компаньон. Той вече бе на възраст, така че го оставях само да дава вахта под зоркия контрол на мотористите. Във Варна застанахме надвечер на ТЕЦ-а.

Оставих Боги дежурен заедно с най-опитния моторист Лъки Лучано или Лъчезар Стоянов Лазаров, по екипажен списък. Пък и какво толкова може да се случи за една нощ. На другата сутрин ги открих мъртвопияни. Ето какво ми разказа мотористът. Веднага след моето заминаване Богомил Плашеев отишъл при него. В ръката си държал... чушка.

- Лъчезарчо, кажи, моето момче, какво държа в ръката си?

- Чушка, другарю втори механик.

- Лъчезарчо, погледни пак и помисли - какво държа в ръката си?

- Пиперка - опитал да налучка Лучано.

- Наистина ме разочароваш, Лъчезарчо. В ръката си държа мезе, а в другата - пари, с които ще купиш от близкото село домашна ракия...

„Мезето” стоеше непокътнато, но Боги и Лъчо бяха до ушите „в кереча”...

Боцманът на м/к „Добри Войников” бе скрил под леглото си цяла дамаджана със спирт, за да я пази от корабните пияндета. Една нощ, по време на яка качка, дамаджаната се чупи, спиртът се разлива и пАрите упояват спящият моряк. Това че боцманът не дойде сутринта на закуска ни разтревожи. Той бе голямо куку и сутрин преди всички пиеше кафе в салета. По-късно вторият помощник оказваше първа помощ на боцмана, а моряците злорадстваха: „Така му се пада - скръндза такава.” Колегата Фокнър (писател) го е казал: „Да разливаш алкохол е като да гориш книги...”

А ето и една японска алкохолна история, достойна за перото на всеки класик, както обикновено казваше същият онзи Лъчезар и т.н.,когото наричахме Лъки Лучано.

Случката станала в японско пристанище, някъде в средата на миналия век. Двама варненски моряци седнали в бар. Единият имал само долари, другият - само йени. Пият уиски и плащат с йени - така е в японските барове. Отиват във втори бар - пак уиски, и пак йени. В третия бар този с американската валута излиза и купува от близкия магазин с долари и на сметка две бутилки „Сънтори”. Връща се в бара, поръчва две уискита, а бутилките скрива под масата. Като намалее уискито в чашите, тайно си доливат под масата, и така - цяла вечер.

На другия ден този, който купил „Сънтори”-то отказва да плати половината от сметката, защото и с йените, и с доларите е заплатено еднакво количество уиски. „Йените” казва, че количествата са еднакви но цената в бара е пет пъти по-висока от тази в магазина. „Доларите” отговаря така: „Да, аз купих евтино уискито в магазина, но ти го пи в бара, където е скъпо.”

Помните ли Иван Селямсъза и Варлаам Копринарката. Години след тази случка жените на двамата моряци продължават да спорят кой крив и кой прав при заплащането на консумираното уиски в далечна Япония.

Много от великите хора са злоупотребявали с алкохол. Скот Фицджералд, Едгар Алан По, Стивън Кинг, Хемингуей, Чърчил, Ван Гог, Чандлър, Бон Скот, Леми Килмистър. Ще прибавя и незабравимите моряци:

Бат Маринчо Цанев, Колката, Петър Колев, Миро Насалевски, Райо Райчев, Христо Лаков, Митьо Шишето, Жоро Пача, Пиян Пандо.       

А за теб, Читателю:

НАЗДРАВЕ ЗА АЛКОХОЛА - РОЗОВИТЕ ОЧИЛА НА ЖИВОТА!