Размагнитващ кораб с бордови номер 206 често се е превръщал в сцена на кръщенето на новите моряци.

Пресичането на екватора не влиза в плановете на Военният флот, но това не значи, че посрещането на бог Нептун е невъзможно, пише в спомените си, публикувани в morskivestnik.com капитан ІІІ ранг Николай Стоилов. 

Капитанът влиза в ролята на бога на Морето, а тъй като е увлекателен разказвач, историите оживяват във въображението на читателя.

Ето и спомените на капитан ІІІ ранг Николай Стоилов:

Нептуниада: Полковници по потници с навити крачоли, джапанки и с хавлии на рамо

Животът на борда на всеки кораб преминава по строги правила, описани в различни устави, правила, наставления и инструкции. Към тях се прибавят и множество традиционни вярвания, поверия и суеверия, идващи от историческото минало с отдавна забравено значение. Всички тези писани и неписани корабни правила и традиции създават неповторимото преживяване наречено корабна служба. 

Една от тези традиции е посрещането на бога на Морето - Нептун. Фабулата на мероприятието е, че морският бог е ядосан от навлизането в неговите владения на моряци новобранци. За да си измолят добро време и спокойно море, тези моряци преминават ред изпитания и проверки, след което получават нови морски имена. Като всяко мероприятие по корабите и това завършва с банкет. 

Поради факта, че не е упомената никъде писмено, със съответните задължителни атрибути и последователност, тази традиция се провежда според възможностите и желанието на екипажа. Единственото правило, наложено от традицията, е че се провежда тогава, когато корабът прекосява екватора.

Във военния флот тази традиция някак си бе отшумяла, докато един началник, кандидат за адмирал, не отиде във Военната академия на съответния курс. По време на тези курсове кандидатите за генерали и адмирали правеха и обиколка на различни военни поделения. 

Всеки искаше да покаже своето поделение и то в най-добрата си светлина. Тъй като началникът бе от нашата военноморска база, естествено бе ние да поемем посещението на бъдещия генералитет. Решено бе един кораб да ги разходи до Калиакра и обратно, като по време на плаването да се извърши морско кръщене, с последващ опознавателен банкет.

Пресичането на екватора не влиза в плановете на Военният ни флот, но това не значи, че посрещането на бог Нептун е невъзможно. Екваторът е просто мислена линия, прекарана от хора. Тази линия може да бъде и на протока Гибралтар или на Босфора, а в по-кризисни години и линията между входните фарове на родното пристанище. 

Както е известно, във Флота нещата рядко се случват по желание, а най-често по заповед. Корабът бе лесно избран - новият тогава размагнитващ кораб с бордови номер 206, изявявал се вече като щабен или параден. 

С Нептун нещата бяха малко по-сложни. По време на плаване се предполага, че целият екипаж е зает, така че никой не остава свободен. Командирът на кораба, капитан ІІ ранг Илчо Димов, бе съгласен с тези железни доводи и след като ме изслуша с благ глас каза: „Разбираш сложността на  положението, затова ти ще организираш кръщенето!”

И така бях неофициално произведен в Нептун за следващите двадесетина години. В групата по кръщенето влизаха съпругата на Нептун, доктор, бръснар и няколко морски дяволи и пирати, от възможно по-свободните членове на екипажа. 

Сценарият включваше медицински преглед, пиене на морска вода, бръснене, преминаване през спасителен пояс под струята на пожарен шланг, осоляване и именуване с морско име, за което се издава кръщелно свидетелство. Палубата за кръщенето бе уточнена, а след изпитания с най-едрия член на екипажа, бе определен и спасителният пояс. Изработени бяха, с подръчни материали, костюми за участниците, както и тризъбци. За жената на Нептун бе докарана нечия сватбена рокля с отпаднала необходимост.

В деня на плаването времето не бе особено подходящо - лека вълна и студена вода, поради което се реши да не ги къпем с шланга, а само да им мокрим краката. Преди самото кръщене ме обхвана една сценична треска, която едва туширах с няколко яки глътки водка - една за кураж, една за просветление и няколко по инерция... 

Всички са виждали полковници, но колко са виждали полковници по потници с навити крачоли на кантираните панталони, по джапанки и с хавлии на рамо. Тази изумителна група стоеше пред мен с широко отворени очи и попиваше всяка моя дума. Дали от водката или от гледката не знам, ама като ми тръгна една приказка, след което като се развихриха и доктора с бръснаря, настана една веселба и смях. Вярно, че се смееха основно тези, които бяха преминали изпитанията, стискайки в ръце новите си кръщелни свидетелства. Не знам какво съм им говорил. 

Помня, че на един офицер, вероятно танкист, според ръста и килограмите, поучително казах: „Външният ти вид може и да се харесва на дамите, но трябва и да плаши врага, така че наблегни на кюфтетата, чеверметата и не забравяй хляба!” Така всеки по отделно получаваше напътствия, относно живота като цяло и службата в частност.

След приключването на плаването не ни наказаха за неспазване на задълженията си съгласно глава „Началници и подчинени, старши и младши” от устава, поради което съдя, че всички са били доволни. 

Тогава смятах, че повече няма да ми се наложи да организирам такова мероприятие. От една страна всяка година ми бе последна от службата, а и няма всяка година все от нашата база адмирали да стават. Уви, служих още дълго, а командването на Флота се погрижи ежегодно да има кандидати за морско кръщене. 

Автор: О.з. капитан ІІІ ранг Николай СТОИЛОВ

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ