Размагнитващ кораб с бордови номер 206 често се е превръщал в сцена на кръщенето на новите моряци.
Пресичането на екватора не влиза в плановете на Военният флот, но това не значи, че посрещането на бог Нептун е невъзможно, пише в спомените си, публикувани в morskivestnik.com капитан ІІІ ранг Николай Стоилов.
Капитанът влиза в ролята на бога на Морето, а тъй като е увлекателен разказвач, историите оживяват във въображението на читателя.
Ето и спомените на капитан ІІІ ранг Николай Стоилов:
Нептуниада: Кръщене на актьорите от фестивала „Любовта е лудост”
Кандидатите не бяха адмирали, а участниците във Варненския филмов фестивал „Любовта е лудост”. В основата на този факт, бе една договорка, вероятно скрепена на маса, от типа: „Ние от Флота ползваме вашата зала за тържествени мероприятия, а вие - наш кораб за разходка на участниците.”
Сега някой ще си помисли: „Къде е Флота, къде е тоя кинофестивал, че и свързан с лудост?” Ами, много са близко! Първо, никой не би служил на кораб, и то военен, ако не е малко луд. Второ, и филмът, и учението си имат сценарий, участници с определени роли или задачи, режисьор или командващ на учението, както и зрители.
Основната разлика е, че едните зрители най-много да освиркат прожекцията, а другите ги наказват. Трябва да спомена, че в дъното на всичко това стоеше един твърд офицер, още по-твърд почитател на театъра, командир на база, впоследствие командващ, заместник началник-щаб на отбраната, сега депутат, а преди време и кандидат вицепрезидент, на който няма да осветлявам името.
Първата година повозиха кинодейците с катер, но след като той се оказа малък за мащабите на фестивала, на втората година пратиха правилния кораб - корабът с бордови номер 206 и неговия подготвен за всякакви задачи екипаж. Указанията бяха кратки и ясни: разхождане покрай брега и обратно за време, придружено с морско кръщене. Едно е да кръщаваш офицери, пък били те и почти генерали, друго е професионални артисти, режисьори, критици и други неясни специалисти, както и тълпа журналисти.
Представете си, че сте в Народният театър „Иван Вазов”, но не седнал в залата, а прав и сам на сцената, а пред вас в залата са седнали всички известни български артисти и кинодейци. Тук няколко глътки водка са крайно недостатъчни, и дозата е в чашки.
Застанах пред тях с предчувствие за провал, но и с утехата, че аз тях познавам, а те мене - не. Без никаква покана първа пред мен застана Пепа Николова. Кой кого кръщаваше не знам, но бях се оставил в нейните ръце, а тя като магьосница ме освободи от всички страхове. Мир на праха й! Благодарен съм й защото тя ме накара да се почувствам наистина Нептун. Следваща бе малката тогава нейна дъщеря Александра. След което потече един поток от знайни и незнайни кинодейци, журналисти и деятели.
С годините мероприятието се разрастваше откъм посетители. Независимо, че не кръщавахме всички, по стотина свидетелства не стигаха, та се налагаше изготвяне на списъци. Седмица след това разнасях кръщелни свидетелства по издателства, телевизии и радиа. В един момент се оказа, че половината град си плава и се кръщава, докато една година командир на базата с труд се качи на кораба от Морската гара. На следващата година бяха въведени покани и строг пропускателен режим.
Технологията на самото кръщене не се промени много от първоначално въведените стандарти. Премахнахме само поливането с вода от шланга и пояса. Как да ги поливаме, като не си носеха хавлии? Да даваме ние хавлии не можем, защото бихме изчерпали годишния лимит за хавлии на цялото отбранително министерство. А поясът се оказа прекалено тесен за болшинството широко скроени кинодеятели. Кръщенето преминаваше в приблизително следния порядък.
По корабната транслация обявяваха за качването на бога на моретата Нептун на борда на кораба. Под какофонията на крясъци и дрънчене на капаци от баки, потраквайки по палубата с дървените си налъми, аз и цялата ни група заставаше пред събраната тълпа на лодъчната палуба, която през годините разчистихме от вероятно важния, но неизползван от години размагнитващ инвентар. След някои поздравления и наставления от моя страна, пардон, от страна на бог Нептун, на кандидатите се даваше шанс да се откупят, като ни подкупят с бутилка.
Така и не се разбра през годините дали сме подкупни и корумпирани, защото никой не ни предложи. След това кандидатът за морско име попадаше в ръцете на доктора, който го преглеждаше като проверяваше фактическото му физическо състояние посредством слушалка, която при по обстоен оглед напомняше обикновена кухненска фуния с надянат маслоустойчив шланг, а рефлексите бяха проверявани с дървен чук от аварийно-спасителния инвентар. След това очуканият кандидат пиеше подадената му от доктора морска вода. Тази вода не бе морска, макар че на някои им се искаше да е такава, при вида на предлаганата...
Рецептата за приготвянето й бе тайна по-голяма от тази на „Кока кола“. Всеки готвач имаше своя уникална интерпретация. На вид бе тъмна и мътна с различни по цвят плаващи в нея добавки. На вкус се характеризираше в общия случай с плътен солен вкус, с карамелени нотки, обогатени от черен и червен пипер с послевкус на саламура от туршия или кисело зеле в зависимост от корабните наличности. Имаше и протестиращи и отказващи, към които докторът прилагаше строги мерки чрез увеличаване на дозата.
Първите години доктор бе машинният боцман. Един голям и гръмогласен българин с деликатна душевност, надлежно прикрита с брутална прямота. На отказалите жени, след проницателен оглед от главата до петите, заявяваше, че този еликсир изправя бръчки, или подмладява, или някоя друга екстра, според резултата на огледа.
На мъжете, даже и без оглед , заявяваше, че ще им се получи и ще стане. Какво точно не казваше, но на всеки мъж му се иска и да му се получи и да му стане, било в работата, било в къщи или на други ексцентрични места, при различни по естество дейности. При вида му децата рядко отказваха.
След него бръснарят ги бръснеше с огромен нащърбен шперплатов бръснач, ръчно производство, а не китайско пластмасово менте. Понякога на сухо, понякога със сапунена вода или купешка пяна, в зависимост от това какво има в наличност с изтичащ срок на годност. За четка се ползваше голяма баданарка със следи от предни сапуни, приличащи на засъхнала вар. Бръснеше където и каквото си поискаше. Бузи, ръце, крака. Голи или облечени - без значение.
След процедурата ги забърсваше с един стар пешкир, който, като се замисля, май така и не сменихме през годините. Клинично здрав и прясно обръснат кандидатът заставаше пред мен, бог Нептун, и бе осоляван със сол от солница, задължително морска, заменяща обливането с морска вода. След това бе кръщаван с морско име.
Имената бяха на риби и морски твари. От кит до цаца. Свидетелствата бяха предварително подготвени и разделени по половина на мъжки и женски имена. Джендъри тогава все още нямаше или не се бяха обособили.
На практика кръстените никога не бяха равен брой по полов признак, така че можеше да се срещне здрав мъжага, кръстен Медуза, и крехка актриса, кръстена Кашалот. По правило повечето бяха доволни от имената си, или се примиряваха с късмета си. Изключението от правилото, наперена актриса, се появи няколко дена по-късно във военната база за смяна на името. Как да й обясниш, че акули има в морета и реки, под път и на път, а черноморска скумрия има само на картинка в една червена книга.
За кръщаваните мъжки екземпляри имаше и допълнително изпитание - да целунат заголеното бедро на Нептуновата съпруга. Наглед невинното изпитание често предизвикваше титаничен отпор. Не знам срамът ли бе голям или бедрото прекалено космато. Сякаш единствено Мона Лиза са целували, и само гурме манджи под микроскоп са яли!
Дяволите и пиратите, или това, на което можеха да се оприличат, следяха за реда на преминаване и шумно оповестяваха кръщенето на всеки новопокръстен. В повечето случаи всяваха хаос и бъркотия, съпътствани с много смях, както и безброй фотографии, а с напредването на технологията и селфита.
Автор: О.з. капитан ІІІ ранг Николай СТОИЛОВ
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
