Размагнитващ кораб с бордови номер 206 често се е превръщал в сцена на кръщенето на новите моряци.
Пресичането на екватора не влиза в плановете на Военният флот, но това не значи, че посрещането на бог Нептун е невъзможно, пише в спомените си, публикувани в morskivestnik.com капитан ІІІ ранг Николай Стоилов.
Капитанът влиза в ролята на бога на Морето, а тъй като е увлекателен разказвач, историите оживяват във въображението на читателя.
Ето и спомените на капитан ІІІ ранг Николай Стоилов:
Нептуниада: Кръщенето на Радой Ралин, Аня Пенчева и 1-годишната Александра Сърчаджиева
През годините много членове на екипажа - офицери, старшини и матроси, преминаха през „групата на Нептун”. Основно бяха от механическата команда, със специалното участие на готвачите. Не че моите хора бяха по-свободни от останалите членове на екипажа, но бяха придобили определени артистични способности от многобройните учения, свързани с борбата с пожари и нахлуваща вода.
Запознатите са наясно, че борбата с нахлуващата вода в машината е свързана с многообразие от възможни сюжетни обрати и последващи сценични изпълнения, обагрени с индивидуални импровизации, докато борбата с водата на мостика се свежда до плуване към плаващите останки със спасителен капацитет около кораба.
Разбираемо е, че не мога да запомня стотиците кръстени от мен, но някои ще помня по различни причини, ако не завинаги, то достатъчно дълго. Като Радой Ралин. Когато застана пред мен, изпитах вълнението, което изпитвах при първото ми кръщене. Отдавна вече не се впечатлявах и не ползвах отпускащи субстанции.
На въпроса ми: „Как се казваш, чедо?”, той отговори някак смирено: „Димитър Стоянов.”
„Виж сега, чедо - казах аз, - Тоз народ има кой да го разплаква, ама ти продължавай да го разсмиваш, че има нужда.”
След кръщенето отидох при него с една негова книга, по-точно ксерокопие, за автограф. Разприказвахме се, попитата имам ли деца и други простички житейски въпроси. Накрая ми написа посвещение, което започваше с: „На моя приятел Нептун…..”.
На следващата година дойде отново. Не мислех, че ме помни, но след като се качи на борда и ме видя се провикна: „Как е капитане, имаш ли още едно дете?” „Не!”- отговорих аз. „И аз - каза той,- ако чуеш нещо друго, да знаеш от мое име работят!” Същата година искали да го наградят с някаква награда на фестивала, той отказал, и повече не дойде. Това бе и последното му плаване с нас.
По друг начин протече кръщенето на Аня Пенчева, сексимволът на поколения българи. Бяхме й подготвили подарък - моряшка фанелка, която и подадох. Тя без колебание свали тениската си пред всички и си облече подаръка. За нетърпеливите ще спомена, че бе със сутиен с подплънки в цвят корал, декориран с дискретни дантели. Е-е-е, и изглеждаше перфектно. Тениската си, с емблемата на фестивала, подари на мен, което бе повод за завист години наред сред колегите. Тази тениска почти веднага изчезна от гардероба ми. След време се оказа, че е единствената достатъчно добра, от камарите тениски в къщи, за почистване на прах.
Няма да забравя и кръщенето на едногодишната дъщеря на Александра Сърчаджиева, и внучка на Пепа Николова, след което три поколения жени от този род бяха станали мои кръщелници. Освен участниците във кинофестивала, кръщавахме и разни други групи от хора, по някакъв начин в допир с Флота, като участващите в някаква конференция магистрати, прокурори и висши полицаи. Както и много деца, по различни поводи.
Автор: О.з. капитан ІІІ ранг Николай СТОИЛОВ
