Представяме ви един от менторите в шоуто "Игри на волята: България" и неговите морски истории
Когато един истински морски капитан, риболовствал във всяка точка на световния океан, ти разказва за 200-килограмовите моруни, за персоналната си връзка със Свети Никола, за романтичните месеци, прекарани край даляна на плажа Ахтос и въобще – за живота си, не ти остава нищо друго, освен да си ядеш печения на скара чернокоп - най-вкусния на света! - и да слушаш.
Така поне направиха пишещите тези редове от eva.bg в онзи мега горещ августовски ден, в който имаха късмета да седнат на една маса с Бялото Мите, един от менторите в новото риалити състезание на продуцентска къща Old School и NOVA телевизия „Игри на волята: България“.
Капитан Димитър Иванов, наричан от дете Бялото Мите, ни посреща на прага на малкия си, уютен хотел в Ахтопол, облечен както биографията му изисква - раирана моряшка блуза и капитанска шапка на главата. В крайна сметка животът му е 54-годишна любовна история с морето (макар че си има прекрасна съпруга и двама пораснали сина, единият от които е поел по неговия път).
Забравете обаче онези „морски вълци“ и „морски капитани“ от черноморските ни курорти, които са по-скоро нещо като туристическа атракция.
Капитан Бялото Мите няма нищо общо нито с тях, нито с онези юначни рибари с мрежи, пълни с рибарски истории, за които се разказват вицове, при все че е не по-малко сладкодумен.
Той е от онази, като че ли все по-рядко срещана порода на истинските професионалисти. Завършил е професионалната гимназия по морско корабоплаване и риболов в Бургас и още 18-годишен, в началото на 70-те години, по време на задължителното за всеки випусник океанско плаване, пресякъл за първи път Екватора и получил морското си име - Косатка.
Животът му от самото си начало е приключение…
Всъщност в неговия случай началото на живота му дори не е само едно…
Капитан Бялото Мите е роден в Ахтопол и е израснал до морето.
На 8-годишна възраст, точно на 19 декември, когато в онези години се е чествал Свети Никола, той обикаля, заедно с други деца, около брега и пада в морето, край лодките. Децата започват да викат за помощ и случайно минаващият наблизо местен чакръкчия успява да го спаси, макар че момчето вече било нагълтало вода и паднало на дъното.
Върнали го към живота с изкуствено дишане, а след като дошъл на себе си, не помнел нищо – нито родителите си, нито как е паднал във водата, нито каквото и да било от първите си 8 години. Паметта му никога не се възстановила и той започнал живота си отначало. Оттогава Св. Никола е неговият ангел пазител и той почита неговия ден повече от всеки друг празник, защото това е вторият му рожден ден.
„Всички моряци почитат Свети Никола, разбира се, и по свой начин са религиозни. Защото, когато се случи нещо в морето, няма към кого другиго да се обърнеш.
Само вдигаш глава нагоре и се молиш: Боже опази!“ – казва ни капитанът, който между другото е забранил на участниците в „Игри на волята“ да го наричат Бялото Мите. Смята че е редно да се обръщат към него с "Капитане!". Не защото се срамува от прякора си, напротив („Все пак съм позитивен – Бяло Мите, не Черно Мите“), а защото в отношенията ученик – учител спазването на йерархията и дисциплината са много важни.
Без излишна скромност капитан Бялото Мите ни разказва, че той и братята му са първите рибари в България, уловили моруна. По 150-200 кг тежи една моруна, а той лично има рекорд – 12 за един ден.
„С тези моруни станах много известен още навремето по цялото ни крайбрежие“ – казва той. Така го и откриват продуцентите на „Игри на волята“. Интересували се за концесионерите на малкия рибарски плаж Ахтос до Ахтопол – изключително романтично място, което искали да превърнат в една от локациите за снимки на предаването.
Местни хора ги насочили към Бялото Мите, който държи едно от бунгалата на плажа.
Всъщност някога, в древността, по българското крайбрежие имало 13 манастира и осмият от тях – затова и се наричал Ахтос (от гръцки – осем) - бил точно на това място. Името останало и до днес, но вместо манастир от много години там има далян – мрежи, разположени край брега, с които се лови риба от преминаващите през пролетта и есента рибни пасажи.
Някога, пък и сега, рибарите от Ахтопол са прекарвали месеци наред на този далян (или талян) - спят в рибарските колиби, имат си готвач, от селото им носят зеленчуци и мляко. В шоуто на този див плаж ще живее загубилият отбор, докато победителят обитава луксозна вила.
Капитанът може да говори много за рибата в Черно море и определено няма да ви засипе с клишетата от типа „Да спасим делфините!“ и т. н.
Според него, пък и според други рибари, нарастващата популация на делфините в Черно море е основната причина за намаляването на рибата. „Обичам делфините повече от всички. Познавам ги, знам колко са умни, но един делфин изяжда по 10-20 кг риба на ден, при това в нашето море те са върха на хранителната пирамида, над тях няма никой. Затова популацията им трябва да се контролира“ – смята той.
Признава, че тъй като Черно море е затворен басейн, то е и доста мръсно.
Основното замърсяване идва от реки като Дунав, които носят химически отрови от препаратите, с които се обработват нивите по поречието им. И тъй като няма накъде да се оттича, всичко се наслоява в морето. В резултат на всичко това се е натрупал толкова отровен газ – сероводород - че в дълбочина под 200 метра на практика няма риба.
Бялото Мите разказва, че е бил в морета и океани, където има живот и на 1000 метра дълбочина. Въпреки това няма да чуете от него и апокалиптични заключения, че рибата в Черно море намалява и дори изчезва.
Смята, че риба има и че всички европейски правила се спазват.
Паламудът и чернокопът са в изобилие, калканът, който наистина е бил на изчезване, вече е започнал да се възстановява. Набързо ни дава съвет как е най-добре да се приготвя всяка една от черноморските риби като естествено основното изискване е рибата да е прясна.
Споделяме:
Калкан – пържен!
Лефер или чернокоп (дребният лефер) – печен на скара!
Паламуд – веян! Според Бялото Мите това е най-капризната и дори опасна риба. Под 100-150-грамов паламуд не трябва да се лови, защото е силно токсичен.
Хамсията – осолена!
Пролетен сафрид – изсушен!
За попчетата капитанът ни дава специална рецепта. Трябва да са супер пресни, да се изпържат и да се запази част от мазнината, в която е пържена рибата. Към нея се добавя 1 глава счукан чесън, вода и оцет в съотношение 3:1 и малко брашно и всичко леко се запържва, след което с получения сос се полива рибата.
