В края на лятото туристическият сезон е към своя край, но затова пък за местните рибари периодът за улов на риба тепърва предстои.
След средата на септември в акваторията на Черно море се очаква да навлязат някои от мигриращите риби, а несебърският залив има благоприятни климатични условия и се оказва добра дестинация за редица морски обитатели. Рибарите вече привеждат своите лодки и мрежи в „бойна“ готовност и се надяват скоро морето да ги зарадва с даровете си.
Намираме капитан Мурад от Стария Несебър в неговата лодка, подготвяйки мрежите за улов. На 73 години той е един от най-известните местни стари рибари - от онези, които вече са изчезващ вид в малкото морско градче. „Рибар съм още откакто се помня, излизах в морето с баща ми за риба още от съвсем ранна детска възраст.
Навремето в този град нямаше друг поминък, изхранвахме се с риболов. Друго нямаше какво да се прави тук. Най-важен е личният пример, така че като видиш какво правят родителите ти с желание и в теб се запалва искрата да го вършиш. Така и до ден днешен си остана любовта ми към риболова“, обяснява ни страстта си към професията Мурад.
Но е всеизвестен факт, че количеството на рибата в морето драстично намалява с всяка изминала година и този глобален проблем тревожи не само рибарите, но и учените.
„Нещата в риболова коренно се промениха. Навремето морето гъмжеше от риба, а сега такива рибари като мен едвам вадим по 1 кг риба, дори за семейството ни не стига. А едно време се прехранвахме от улова в морето, сега обаче това е много трудно. Причините за липсата на риба в морето са много, едва ли аз съм човекът, който точно да посочи всички от тях. Учените по-добре знаят какво се случва. Но някои от причините са, че вече в морето има много техника – кораби, яхти, други плавателни съдове. Целият този шум плаши рибата.
Химикалите, които се изливат във водата, вредят доста, замърсените води от реките също носят отрови. Имам усещането, че и самият химичен състав на водата се е променил. Аз като обикновен човек мога да дам едно сравнение – едно време като ме плиснеше някоя вълна́ и панталонът ми побеляваше от солената вода. А сега – все едно вода от чешмата ме е плиснала – няма никакви соли по мен“, прави своите констатации старият несебърски рибар. Освен по-ограниченото количество риба, също така се намалява и периодът за улов.
„Едно време риболовът стартираше още на 15 септември, тогава хвърляхме мрежите в морето и продължаваше до към 15 ноември. Това беше периодът на есенния риболов. Но сега водата в морето все още е много топла, както се казва – като чай е. Рибите бягат в по-хладните води и затова не се знае кога каква риба ще навлезе тази година. Очакваме да се появят паламуд, турук, лефер, чернокоп, сафрид, зарган.
Това са мигриращи риби от Средиземно море и престояват в Черно море до ноември-декември. След това отново се връщат там и напролет пак идват в нашите води. Това са нашите очаквания, но все пак не знаем със сигурност какво точно ще има в нашия залив“, обяснява капитан Мурад.
За съжаление обаче, можем да кажем, че истинските стари морски „вълци“ като капитан Мурад са на изчезване. Тази професия малко по малко отмира, за да отсъпи място на модерните технологии в корабоплаването и улова на риба.
”Вече много малко останаха местните рибари, които разбират от тази професия. Лодки има много в морето, но те са повечето на любители и на по-младите хора. Нашето поколение сме се учили едно време от старите рибари, от много добри капитани. Тези умения няма вече къде да се усвоят. Има даже и такива рибари, които с малко знания се наемат да влизат във водата и за съжаление някои вече не са между живите.
Случва се да се повреди лодка или някакво друго препятствие в бурното море.
Точно тези, които не се страхуват от морето и се мислят за много смели – накрая те могат да станат жертви на стихиите. Рискови ситуации във водата има постоянно, но ние, старите рибари, сме се адаптирали към тях и знаем как да постъпваме при бедствия“, казва Мурад.
Точно това му дава и кураж да излиза съвсем сам в необятната морска шир. Закърмен от най-ранна детска възраст с риболова, той се е научил да се справя с трудностите на природните стихии. Само когато рибните пасажи се увеличат и се очаква богат улов, тогава взима със себе си приятели за помощ.
„Риболовът е моят живот и моята страст. Никога не съм пожелал да се занимавам с нещо друго. За съжаление обаче в днешно време практикуването на тази професия е само за удоволствие, не може да бъде основен поминък. Не може да се разчита да изхранваш семейство само с риболов, както беше преди години в Несебър“, завършва разказа си старият морски капитан и отново се заема с подготовката на своята лодка.
Автор: Ваня Аврамова
