За софрите с уиски, вина и мезета на борда корабите на бургаското пристанище през 1980 г. и затова как началникът на базата на БМФ Милко Долапчиев далдисва от парадния трап в морето, разказва к.д.п. Орлин Станчев.

Това е една мартенска история за пийване и хапване от 10.30 ч сутринта до вечерта и не само...

Разказът е интересен от началото до края, а го взехме назаем от morskivestnik.com.

Ето какво разказва к.д.п. Орлин Станчев:

Повод да напиша този спомен е един шарж в книгата „Един морски ветеран разказва” на капитан І ранг Анатоли Златаров, която по същество е неговата автобиография. Книгата е издание на „Бряг принт” - Варна от 1994 г. Шаржът прилагам като илюстрация към моя спомен.

Случаят, който описвам става със средната личност на картинката - по онова време зам.-командир по политическата част във Военноморската база Бургас Милко Долапчиев. Случаят се отнася за 1980 г., точно 30 години след датата на шаржа. Милко Долапчиев е вече демобилизиран и изпълнява длъжността началник на базата на БМФ в Бургас. Използвам този шарж, защото не можах да намеря негова снимка.

И така, започвам със спомена ми:

На 27 март 1980 г. бях назначен за капитан на моторен кораб „Георги Сава Раковски”. Корабът се намираше във Варна, на 4-то корабно място, с ляв борд на кея и разтоварваше каучук на бали и празни ютени торби от Далечния изток. 

Това беше един 20 годишен двупалубен корааб за генерален товар със средна надстройка. Товароподемността му беше 11 186 тона, с пет хамбара и мощност на главния двигател 5 500 к.с.

Корабът се командваше от капитан далечно плаване Найден Никулкин. Старши помощник капитан беше моят съвипускник Людмил Вълов Георгиев (по-късно капитан далечно плаване и от 2018 г. покойник). 

Смяната с капитан Никулкин извършихме бързо в рамките на деня, а след един-два дни получих разпореждане от организатора производство Петър Искрев при завървшване на разтоворването да отплавам за Бургас, където щяхме да товарим калцинирана сода в торби за Латакия.

След оформяне на генералния акт по товара, заверихме каботажното свидетелство и отплавахме за Бургас, където пристигнахме след 5 часа преход. Корабът беше поставен на южния кей в централното пристанище, които сега се нарича кей за насипни товари, а по онава време се използваше основно за разтоварване насипен апатит и беше най-мръсният кей в бургаското пристанище. 

По същото време на кея в Пристанище Бургас се намираше м/к „Ботевград” под командването на капитан далечно плаване Александър Арабчев.

Един ден ми се наложи да отида до оперативна Бургас, за да разговарям по телефона по някакъв въпрос с БМФ, Варна. В сградата на оперативна срещнах началника на този бургаски отдел Борис Арнаудов. Той ме поздрави с поемане командването на този славен, но вече доста остарял кораб на име „Георги Сава Раковски”. 

В най-добрата традиция на бургаското морско братство ми обеща, че ще ми дойде на следващия ден на гости на борда заедно с началника на представителството на БМФ Милко Долапчиев за да почерпя по този случай. Нямах причина да се съмнявам, че срещата ще се осъществи първо, защото и двамата бяха мои стари познати и второ Милко Долапчиев беше стар софраджия.

Като се върнах на кораба казах на готвача да приготви два допълнителни обяда и на домакина на кораба да извади уиски и вино. Към 10:30 часа на следващия ден моите гости се появиха на борда. 

Времето беше студено по мартенски и двамата бяха облечени в зимната униформа на БМФ, с фуражки, сака и балтони. Това е важен детайл за по-нататък.

Аперитивът, обядът и следобедното допиване, което се премина в леко напиване поне за Милко Долапчиев няма да ги описвам, защото това си е по същество една обикновена софра. 

Някъде към 14:30 - 15:00 часа гостите ми се сетиха да потеглят и в най-добро настроение напуснаха кораба на път за оперативна. От тук нататък не съм бил свидетел на събитията, но после служителите от оперативна ми ги разказаха. 

Като стигнали до малкия басейн за катери, който се намира в най-северната част на източното пристанище, Милко Долапчиев отказал да се връща в оперативна, защото се сетил, че кораб „Ботевград” е също на кея, а там капитан Арабчев му бил добър приятел. 

Въпреки че Арнаудов се опитвал да го разубеди, Милко Долапчиев на своя глава продължил към кораб „Ботевград”, качил се на борда и стреснал вахтения помощник капитан с множеството златни галуни на униформата си. Капитанът не се оказал на борда и помощник капитанът го поканил в салета. Там Милко Долапчиев си изпросил отново пиене и съвсем се довършил. Въпреки това, в един момент рано вечерта, той решава да си тръгне и се отправя към трапа на кораба.

На кораб „Ботевград” горната площадка на парадния трап е точно на предното огледало на надстройката и се спуска назад, като долната площадка отива към кърмовия подзор и от там се спуска със сходня към кея. Как е вървял по трапа и сходнята Милко Долапчиев един господ знае, но в един момент направил следващата стъпка извън трапа и сходнята и цоп, пада във водата в района на кърмовия подзор. 

Корабът веднага обявил тревога „Човек зад борда”, но от пилотска изпратили вече катера за да помага. Екипажът хвърлил спасителен кръг на Долапчиев, но последният се държал и без него добре над водата и викал „Който ме извади, ще го почерпя!” Добрата плавателност на Долапчиев се дължала на дебелия му униформен балтон, който все още не бил прогизнал.

По това време идва пилотският катер, но не можал да влезе в кърмовия подзор поради голямата си широчина на бака. Милко Долапчиев успял по това време да докопа спасителния кръг и продължавал да бръщолеви във водата разни глупости. Накрая го извадили и по живо по здраво го изпратили в къщи. Това беше последният работен ден за Милко Долапчиев, след който той се пенсионира.

На следващия ден имах телефонен разговор от оперативна Бургас с организатора на производство Петър Искрев във БМФ, Варна. След като обсъдихме някои експлоатационни въпроси, Искрев шеговито и смеейки се ме запита защо съм напил Долапчиев така яко, че да падне в морето. Значи клюката беше дошла вече и във Варна. Казах му, че не аз съм му сипвал чашките в устата и че не е паднал от моя кораб, а часове след това от кораба „Ботевград”. Повече от БМФ не са ме питали по този въпрос и аз забравих за него.

Една или две години по-късно, когато бях с друг кораб в Бургас, хората от представителството на БМФ там ми разказаха, че всичко това е било успешно осъществена интрига. Долапчиев навършил по онова време пенсионна възраст, но не искал да се пенсионира. Забавял израстването на по-младия кадър. Някой вече му дишал във врата и се чудили как да го отстранят. Като знаели привичките му да ходи по софри и да се напива, колективът на БМФ Бургас му спретнали този номер. 

Въпросът приключи без каквито и да е последици за мен.

Капитан далечно плаване

Орлин СТАНЧЕВ

***

Роден на 20 януари 1949 г. в гр. Варна

Професионално развитие:

- 1973 – 1974 г. – 3-ти помощник капитан БМФ;

- 1974 – 1976 г. – 2-ри помощник капитан БМФ;

- 1977 – 1979 г. – старши помощник капитан БМФ;

- 1979 г. Придобива правоспособност КДП;

- 1979 – 1990 г. – капитан на кораби в БМФ;

- 1990 – 1991 г. – капитан на кораби в Reederei NORD Klaus E. Oldendorff , Лимасол;

- 1992 – 1993 г. – капитан на кораби в Mediterranean Container Lines, Лимасол ;

- 1993 – 2002 г. - морски суперинтадант и корабен оператор в Unicom Management Services Ltd , Лимасол;

- 2002 – 2005 г. - управител на фирмата БМ Чарт ООД и брегови координатор по изграждане на морската част на газопровода и газодобивната платформа Галата;

- 2005 – 2014 г. - морски суперинтендант в Intermoor Marine Services Ltd, Абърдийн организира премествания и позициониране на офшорните нефтени сонди.

- 2014 г. - пенсионер, работи в офшорния бизнес на граждански договори.