Днес българите празнуват Баба Марта - един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
Както всяка година и сега се носят предимно мартеници за китките на ръцете. Те се изработват от вълнени, памучни и копринени прежди.
Традиционните Пижо и Пенда също се предлагат в големи количества и разнообразие. Има и детски мартенички с пластмасови фигурки, мартеници – брошки, мартеници – колиета и т.н.
За пръв път тази година има изработени големи фигури на Пижо и Пенда с глави от малки кратунки. Има и кукерски маски с мартеници, тъй като традиционните игри са по това време.
Предлагат се и големи мартеници за цялото семейство с метлички, с дъски за мезета, с венци и пояси.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Текст и снимки: meduzata.com
