Автор: Проф. Пламен Павлов
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
В дните на светлите Коледни и Новогодишни празници ще хвърлим поглед към съществувалото преди векове духовно огнище в Странджа, запомнено с името на тайнствената Парория.
Монашеската общност, създадена от св. Григорий Синаит (ок. 1260/1268 – 27 ноември 1346 г.), е своеобразно „копие“ на Света гора Атонска и на свой ред поражда създаването на монашески общности в широк ареал в пространството и времето.
Феноменът Парория е част не само от общоправославната, но и от собствената българска църковна и културна история. Сред учениците на „светия старец Григорий“ виждаме някои от най-известните монаси и интелектуалци в тогавашна Византия, включително двама константинополски патриарси – Исидор І (1347-1349) и Калист (1350-1353 и 1354-1362 г.). Възможно е в Парория да е пребивавал и още един прочут в онези времена българин - роденият в Прилеп св. Никодим Тисмански (починал на 26 декември 1406 г.), създател на манастири във Видинското царство и във Влахия.
Макар и косвено, с монашеската общност в Странджа може да бъде свързан и св. патриарх Ефрем Печки (двукратно: 1375-1379 и 1389-1392). Този монах исихаст, роден в „Търновската страна“, архиерей на Сръбската православна църква, може би се е познавал със св. Григорий още на Атон. През 1346 г. Ефрем се озовава в Бачковския манастир, но смъртта на Григорий Синаит осуетява присъединяването му към монашеската общност в Странджа.
Могат да бъдат посочени ред примери, които показват правотата на изводите на д-р Милен Николов – в Парория св. Григорий създава не просто „лавра“, а нещо далеч по-значимо. Интересен и показателен паралел е монашеската общност в Метеора в Тесалия (Гърция), чието начало е поставено през 1340 г. от един събрат, съмишленик и последовател на св. Григорий Синаит – св. Атанасий Метеорски.
За нещастие, в онези бурни времена духовният център в Странджа има драматична съдба – съдба, твърде различна от онази на световноизвестните манастири в „светата планина“ Метеора, посещавани днес от поклонници от целия свят...
Интерес будят страниците в книгата на Милен Николов, посветени на „живия живот“ на средновековните ни предци. Читателите ще срещнат не само отдадени на вярата монаси, но и хора „злонравни“, включително откровени разбойници...
В пряка връзка с професионалните си занимания с историята и археологията на Странджа и Южното Черноморие, бургаският археолог поставя акцент на проблема за локализацията на Парория. Непременно следва да се отбележат задълбочените познания на автора върху практически всичко, писано и казано по темата, вкл. и на базата на разговори и консултации с предишни изследователи.
След внимателен анализ на историческите извори и проучвания, на известните и дискутирани в науката топоними (Парория, Месомилион, Катакекриоменос орос, Позова, и т.н.), описания на природни обекти и феномени, и т.н. д-р Милен Николов основателно развива становището, че названието „Парория“ („Пограничие“) и съпътстващите го местни топоними визират не Манастирските възвишения, Сакар или някоя друга местност на българо-византийската граница, а най-високата част на планината Странджа – почти ненаселена и трудно достъпна както през Средновековието, така и до днес.
Както на базата на наблюденията на редица по-стари и нови автори, а и въз основа на собствените си анализи, авторът достига до идеята, че Синаитовите манастири са се намирали в „.. зона, която заключва в себе си най-високите части на Странджа - масивите между с. Дерекьой (на североизток от Лозенград, в Република Турция) – Голяма и Малка Махиада – връх Босна.
Особено в турска Странджа планината е с постоянна височина с върхове между 500 и 700 m и повече, с много реки и усойни места (…) В българската си част тази зона днес е заета от териториите на общините Малко Търново и Царево...“ Надяваме се, че в този район ще бъдат насочени усилията на днешните и бъдещите изследователи.
Да се надяваме, че рано или късно учените ще открият Парория – някога прочутото, а днес почти забравено средище на християнската духовност и култура в магическата Странджа планина...
С изследването на д-р Милен Николов разполагаме със солидна основа за по-нататъшното проучване и локализиране на загадъчната Парория – не само като желана възможност за развитие на поклонничество и културно-историческия туризъм, но и заради самото познание.
