Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. Това следва от новия задължителен прочит на чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс, който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд.
ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите.
В тълкувателно решение Наказателната колегия обяви:
„Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“, съобщава Lex.bg.
Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. И решението дали ще има такова престъпление в НК е в ръцете на законодателя.
Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.
Остава гражданскоправната защита – установената съдебна практика е, че договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва.
А ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
