В Белгия малчуганите имат право да си пийват бира
Има хора, които смятат за приемливо да напляскат децата си ако не слушат. Случва се, може би не са горди с това, но в много страни именно това е начинът за поддържане на ред. Според датчаните този метод може да доведе единствено до временни резултати. Страната, която бе обявена за най-щастливата нация категорично отхвърля насилието като модел на възпитание. Затова от 1997 година удрянето на деца в Дания е незаконно и се наказва със затвор при рецидив. Редица изследвания на психолози показват, че това е една от причините хората там да са толкова спокойни. Самите датчаните споделят, че предпочитат вместо да посягат на децата си, да ги социализират от ранна възраст като за тях е важно да ги научат да са добри в общуването.
Американката Джесика Александър, която е омъжена за датчанин разказва за различните методи на дисциплина, с които самата тя се е сблъскала по време на възпитанието на техните деца. Впечатлена от културните различия тя решава да напише книга, озаглавена "Датският начин".
Освен липсата на пошляпкване, вниманието на Джесика е привлечено и от начина, по който датчаните обясняват на своите деца за секса. "Веднъж, когато съпругът ми разказваше приказка на пет годишната ни дъщеря чух част от историята, която гласеше: Мадс придържа пениса си във вагината на Емилия, но понеже датският език е труден реших, че съм се объркала. На следващата нощ дочух продължението на същата приказка и въпреки, че съм отворена към датските методи това ме изкара извън контрол" разказва американката в датска медия. След разговори със съпруга си и куп проучвания, Джесика установява, че допълнителните термини, които хората измислят, за да назовават половите органи като пеперудка, морковче и др. не помагат на децата да опознаят тялото си. Тя допълва още, че "правилният" начин за възпитание във всяка страна е различен като дава различни примери. "В Белгия децата имат право да пият бира. В Норвегия, бебетата се оставят навън да спят при нулеви температури. Испанските децата могат да останат будни до 23 часа или по-късно, а хората в различни градове на Кения избягват зрителен контакт с децата, защото си мислят, че по този начин им дават твърде много власт".
По статията работи: Диляна Тодорова
