Оставете ги да се избият
Опитайте се да разберете религиозното, етническото и езиково разнообразие на хората, които до 2011 година са живеели в "парчето" от планетата, което наричаме Сирия. Ще заключите, че никога не е трябвало да съществува такава държава. Можете също така да разберете, че за да има една такава страна, тя би трябвало да бъде един примерен модел за търпимост, индивидуална свобода, равенство и върховенство на политическата намеса. Но това не са качества, които могат да се видят в Близкия изток. С една дума, Сирия е провалена държава, която няма шанс да бъде възкресена.
Дългосрочната перспектива е достойна за възхищение, но имаме нужда от действия - сега, за да се избегнат още човешки "катастрофи".
Степента на "повредата" е ужасяваща. През 2011 година в Сирия са живеели около 23 милиона сирийци. След пет години гражданска война, най-малко 200 000 са били убити, но реалният брой на жертвите може да бъде и два пъти повече. Най-малко един милион са били ранени.
Средствата за лекуване на потърпевшите са оскъдни. Повече от половината от болниците в страната са били нападнати и разрушени, а една трета са изоставени. Средната продължителност на живота е намаляла от 75 години на 55. Около 4000 училища вече са неизползваеми, а три милиона деца са без образование.
ООН смята, че безработицата в момента е над 50 на сто и че 80 процента от населението живее в бедност. От гледна точка на икономическото и социалното развитие, Сирия се е върнала с около 40 години назад.
Резултатът - преселение. Четири милиона души са напуснали Сирия, а още осем милиона са напуснали домовете си и са заминали за други области или са "вътрешно разселени". Около 250 000 сирийци мислят, че разкъсваният от войната Ирак е по-безопасен.
Няма абсолютно никакъв признак, че нещата ще станат по-добре, те могат само да се влошат. Това важи също така и за бежанската криза. Около 500 хиляди сирийци са потърсили убежище в страни от ЕС от 2011 година насам, а след като гражданска война бушува и условията в бежанските лагери в Ливан и Турция са мизерни, още повече ще дойдат.
Кой може да ги обвинява? Няма ли да го направите същото, ако бяхте на тяхно място?
Разбира се, западноевропейските политици, с единични изключения като Ангела Меркел и Стефан Льофвен, са склонни да ги приемат, но са уплашени, че няма достатъчно къщи и работни места за собствения им народ, да не говорим за бежанците.
Ето защо Дейвид Камерън казва, че Великобритания ще приеме само 20 000 сирийски бежанци през следващите пет години, което е най-вероятно около 2 на сто от броя на сирийците, които ще се стичат към Европа с годините. Г-н Камерън казва, че би било по-добре да се реши конфликта, който е причина за наплива.
Действието, се предполага, е насочено към "Ислямска държава". Но точно как ще бомбардират от въздуха фанатиците, без да убият невинни? Груба грешка e да се предположи, че ако ИД някак изчезне, конфликтът ще приключи. Нека си припомним, че гражданската война вече бушуваше, преди да се появи "Ислямска държава", а президентът Башар Асад, опитът за отстраняването на когото беше причината за конфликта, все още е на мястото си.
Той все още бомбардира и обгазява собственото си население. Има и сериозни доказателства, че той е силно подкрепян от руснаците. Но нека да приемем, че и Асад и приближените му също изчезнат. Решава ли се проблемът? Малко вероятно, защото гражданската война е много повече от една битка между двете групи - сунити и шиити.
Сунитите нямат интерес да контролират Сирия, те просто искат самоуправление.
Лично аз мисля, че е много по-просто и по-евтино да приемат самостоятелно евакуацията на страната и да оставят тези, които искат да се борят да се избият един друг. Тогава и само тогава ще има някакво положително решение.
Автор: Питър Джоунс, The Scotsman
