Дания и Холандия празнуват на 5 май и наричат този ден „Освобождение” (Befrielsen и Bevrij-dingsdag); Великобритания празнува на 7 май; в Украйна 8 май е ден на „Пам`яті та примирення”, а на 9 май се чества "День перемоги над нацизмом у Другій світовій війні",
в Русия, Казахстан и Белорусия на 9 май се честват: съответно „День победы", „Жеңіс күні” и „Дзень Перамогі”. Франция отбелязва на 8 май Victoire 1945, а Чехия, Словакия и Полша отбелязват съответно Den vítězství, Deň víťazstva nad fašizmom и "Dzień Zwycięstwa". А Италия чества своя "Festa della Libera-zione" по-рано, на 25 април.
Защо краят на Втората световна война, Денят на победата, Денят на освобождението се честват на различни дати? Въпросът може да изглежда не толкова важен, причините да ни се виждат формални, но самият факт е наситен с много политика и идеология. На 6 май 1945 год. в 18 ч. пада Бреслау (сега Вроцлав в Чехия). Изглежда, че това е била сламката, която е пречупила гърба на немската съпротива, понеже само след половин час генерал-полковник Алфред Йодл, началник щаба на OKW – (Oberkommando der Werhmacht), Германското върховно командване, се явява в Реймс (Северозападна Франция, Шампан-Арден), където в едно училище е временната Главна квартира на западните съюзници, и предлага предаването на немските войски, биещи се срещу тях. Върховният главнокомандващ, американският генерал (4 звезди) Дуайт Айзенхауер, отхвърля предложението, също, както преди него е отказал примирие и английският фелдмаршал Бърнард Монтгомери. Айзенхауер настоява за пълна и безусловна капитулация на всички немски войски по всички фронтове срещу всички съюзници, включително СССР.
Генерал Йодл влиза в радио-връзка с адмирал Дьониц, който е райхспрезидентът на Германия след самоубийството на Хитлер на 30 април. Дьониц, намиращ се във Фленсбург, Северна Германия със своето правителство, се съгласява на това искане. Изготвят се документите за капитулацията на четири езика – английски, немски, френски и руски – и се изпращат за одобрение до Лондон, Париж и Москва. Минават часове, а съгласие от Москва не идва. Губи се време, войната продължава, дават се жертви, в Реймс се създава неудобно и нетърпимо положение. Генерал Айзенхауер е нервен и вероятно вбесен от случилото се, понеже той отказва да присъства на планираното подписване на капитулацията, а изпраща своя началник щаб, генерал лейтенант Уолтър Бедел Смит.
Най-после – и след съгласието на съветския представител, генерал-майор Иван Алексеевич Суслопаров, – германците са извикани след полунощ и в 2,30 ч. сутринта на 7 май се пристъпва към кратката церемония. Точното време на подписването на „пълната и безусловна” капитулация на Германия е 7 май в 2,41 ч. сутринта, като активните операции по фронтовете трябва да бъдат прекратени до 23,01 часа централно европейско време на 8 май. Генерал Алфред Йодл подписва в присъствието на генерал-адмирал Ханс-Георг фон Фридебург и майор Вилхелм Оксениус. Освен генералите Смит и Суслопаров подпис като свидетел полага и френският генерал Франсоа Сьове. С това обаче проблемите не свършват, а сякаш тепърва започват. От Москва пристига съобщение, че генерал Суслопаров не е бил упълномощен да подпише капитулацията,че Сталин не е съгласен и с мястото на церемонията. Тя трябва да се състои не на освободена територия (Франция), а в самата столица на агресора, в Берлин, и то в присъствието на висш съветски главнокомандващ. Не е одобрен също така и текстът на самия документ.
Предвидливо генерал Суслопаров е вмъкнал клауза в подписания документ, с която се дава възможност за повторна церемония на различно място. Решено е документът за капитулацията на Германия да бъде подписан на следващия ден, 8 май в Берлин. Проблемът с точния текст на документа се урежда с помощта на извикания по спешност дипломат Роберт Даниел Мърфи. Въвежда се предварително одобреният текст от „тримата големи” (Сталин, Чърчил и Рузвелт) на 14 март 1945 год., след дискусии, които продължили повече от година. Съобщава се, че вече подписаният документ е бил „предварителен” и новата церемония по подписването на капитулацията е насрочена за вечерта на 8 май. Предградието на Берлин – Карлсхорст, където е временната Главна квартира на съветските войски – е определено за място на събитието. За разлика от Реймс тук вниманието в церемонията се центрира върху съветския маршал Георги Жуков, командир на Първи беларуски фронт, и явно най-високопоставения военноначалник от страна на СССР. Това удовлетворява Сталин, който твърди, че страната му е поела най-много жертви и е допринесла най-много за победата над Германия. Актът на капитулацията е подписан от върховния главнокомандващ на Вермахта, фелдмаршал Вилхелм Кайтел, от генерал полковник Ханс-Юрген Щумпф за Luftwaffe (въздушните сили), както и от генерал-адмирал Ханс-Георг фон Фридебург за немската флота. За западните съюзници подписите си полагат английският маршал от въздушните сили Артур Уйлям Тедър, заместник-военноначалник на Съюзническия експедиционен корпус (Allied Expeditionary Force), генерал Карл Спаатц, командир на Американските стратегически въздушни войски и генерал Жан дьо Латр дьо Тасини, командир на Първа френска армия. Времето на подписването е малко преди полунощ на 8 май, но в Москва вече е 9 май. Поради разликата във времето се явяват и бъдещите проблеми.
За Запада „Денят на победата” е 8 май, а за СССР е 9 май.
