Вижте историята им. В СССР са ги наричали галено „хрушчовки“, у нас- умилително- панелки, но и в двата случая са връх в социалистическото строителство и задоволяване на населението.
Кметът на Москва иска да разруши 4500 порутени блокове и да ги замени с модерни къщи. Собствениците обаче са принудени да се преселят против волята им. Един милион московчани - 1/12 от цялото население на столицата - трябва да се пресели. Целта е панелките от времето на Хрушчов да бъдат заменени с нови сгради. Очакват се протести, пише "Шпигел"
Хрушчовки
Втората световна изправя повечето участници във войната пред тежка жилищна криза. Съветският съюз не е изключение. След бомбардировките страната има остра, нетърпима нужда от нови, евтини, лесно строящи се домове. Затова, през 1947-а, още по времето на Сталин, Академията по архитектура разработва първите панелни жилища. Скоро се появяват експериментални блокове в Москва по проект на инж. Виталий Лагутенко и арх. Михаил Посохин. Видът им е солиден. Нищо общо с този на бъдещите им наследници.
Голямата крачка към масовото панелно „залесяване“ предстои. Прави я Хрушчов, който застава начело на държавата през 1953-а. Година след като взима властта Никита Сергеевич нарежда да бъдат създадени 402 завода за панелни конструкции. После подписва едно важно постановление – „За отстраняване на излишествата в проектирането и строителството“. С него лишава бъдещите жилища от индивидуалност. Обрича ги да бъдат просто кубчета. Освен че забранява „раздуването“ на площадки, коридори и други спомагателни помещения, постановлението не позволява арки, кули, облицовки и каквито и да е декоративни елементи.
През 1957-а първите „хрушчовки“ изникват в покрайнините на Москва. По-точно в района Черьомушка, където днес е елитният по местните стандарти квартал „Царско село“ и главният офис на „Газпром“. Издигането на панелките продължава в следващите десетилетия. А първите 4-5 етажни блокчета се „израждат“ в разнообразни форми и размери. До 1985 г., когато строителството на хрушчовките в цялата страна окончателно приключва, те заемат около 10 на сто от жилищния фонд на страната.
БГ панелките
Новото строителство не струва. Старите панелки са по-добри. Чували сте тези думи, нали? Може би дори сте ги изричали? Хиляди българи днес са привързани към соцкутийките си дори по-силно, отколкото през комунизма. Вероятно защото познават всеки техен ъгъл, фуга и звук. Вложили са вътре половината си живот. А вероятно и парите за още един апартамент.
Социализмът роди много такива квадратчета. Над 720 000. Днес те вече са на средна възраст. Облечени са в грозни, оранжеви и пембени изолации. Вечно им е студено. И плачевно.
Оказва се, че „панелка“ е галено обръщение. В кръщелното си тази грозница е записана като „Жилище с безскелетно едропанелна конструктивна система“. Майката й е ясна. Баща й е Институтът за типизация и индустриализация на строителството. Елементите й са направени в Домостроителните комбинати, около трийсетина в страната. Първите панелки се пръкват някъде през 1958-а в ж.к. „Толстой“. Следващите „проплакват“ в „Надежда“, „Сухата река“ и „Борово“. Само за три-четири години около 4000 се нарояват в столицата, в Русе, Пловдив и Бургас.
Раждането е планово, цената му – също. По нареждане на БКП средната стойност на едно жилище за държавно строителство трябва да е 4500 лева. Нито повече, нито по-малко. Обаче некачественото производство обърква сметките. Налага се да се правят довършителни работи на място. Сумата скача на 4916 лв.
Положението е критично. Панелката трябва да стане по-скромна, да си „дойде“ на цената. Затова започват да я правят масово двустайна. Е, има един малък проблем – подредени една до друга, двустайните кутийки масово се оказват с лице на север.
Тези икономии обаче не са достатъчни. Държавата започва да пести и от материали. При това здраво. По онова време архитектите виждат какво се случва, но не смеят да гъкнат. Все пак се намират и смелчаци. „Качеството на произвежданите елементи в София и изпълнените сгради в този етап на строителството (1960-63) далеч не е такова, каквото би трябвало да бъде – пише за първите типови сгради арх. Любка Такиева в сп. „Архитектура“ от 1964-а. – Особено неблагоприятни последствия могат да се очакват при експлоатацията на сградите от некачественото изпълнение на покривните елементи, което застрашава жилищата на последния етаж от проникването на дъждовна вода. Некачественото изпълнение на слоистите стенни фасадни панели може да доведе до изстудяване на помещенията и оросяване на стените с кондензирала влага. Споменатите по-горе недостатъци и завишаване стойността на жилищата създават недоверие към индустриализираното строителство не само у гражданите, но и у специалистите.“
Въпреки тук-там прокапалите критики, панелките продължават да растат.
