Гърция ще си изплати дълга от 315 млрд. евро.
Новият министър на финансите Янис Варуфакис заяви в интервю за Financial Times, че правителството му вече няма да настоява за отписването на дълга в размер на 315 млрд. евро. Варуфакис сподели, че очаква трудности при ефективното пресичане на данъчните измами сред олигарсите на Гърция. "Ние няма да спрем, докато не успеем. Ако ние паднем заради корпоративните интереси, то ще бъде чест за нас да сме паднали в такава борба", сподели финансовият министър на Гърция.
Гърция конкретизира плановете си за решаване на спора за дълга на страната като представи точен план за преструктурирането му.
Натоварването ще трябва да стане поносимо чрез серия от замени на дългови облигации. В нея са включени два типа нови облигации.
Единият вид нови облигации е обвързан с номиналния икономически растеж, като те ще заменят спасителните заеми, а вторият тип са „постоянни, безсрочни или вечни облигации“, които ще заменят боновете, които държи в момента Европейската централна банка, пише Investor.bg.
По този начин се избягва нуждата от използването на термина "подстригване на дълга", който е политически неприемлив в Германия и в други страни кредиторки на Гърция, заяви Варуфакис. От своя страна Гърция ще генерира първичен излишък (с изключение на лихвените плащания) от 1 до 1,5%, дори ако това означава, че лявата партия СИРИЗА няма да може да изпълни всички свои предизборни обещания. Също така се планират мерки срещу укриването на данъци от богатите, "които не са плащали своя справедлив дан по време на шестгодишната криза".
Министърът коментира и плановете на гръцкото правителство да наеме отново на работа хиляди държавни служители, които бяха съкратени, което притеснява еврозоната Варуфакис припомни, че в последните 5 години е имало масово съкращение в държавния сектор, но проблемът не е в броя на държавните служителите, а "във враг номер едно на държавата, а именно гръцката бюрокрация".
Варуфакис подчерта, че победата на СИРИЗА на изборите на 25 януари създава възможността да се нанесе удар по изгодната връзка между користните интереси в държавния сектор и користните интереси в частния сектор, което влече надолу креативното мислене, конкуренцията, свободата и демокрацията.
"Каквото и да мислят нашите европейски партньори относно това, че сме радикалната левица, ние имаме сериозно намерение относно извършването на реформите, ние сме сериозни в намерението си да бъдем добри европейци и да слушаме другите. Единственото нещо, от което ние не трябва да отстъпим, е нашето виждане, че настоящата неприложима програма, договорена с гръцките кредитори, трябва да бъде преосмислена от началото", каза министърът.
До края на месеца подробните предложения ще бъдат представени на партньорите от ЕС.
Варуфакис и премиерът Алексис Ципрас в момента са на посещение в няколко европейски столици, за да търсят подкрепа за политиката на новото правителство в Атина. След среща в Лондон британският му колега Джордж Озбърн го призова "да действа отговорно", като добави, че "също така е важно еврозоната да има по-добър план за работните места и растеж".
