Апокалиптични снимки заливат социалните мрежи.
Празни са улиците на Бургас по всяко време. Зиме и лете, неделя сутрин, в понеделник вечер, в сряда в полунощ...
Главните улици Александровска и Богориди са лъскави, ремонтирани, украсени, но без хора по тях. Снимките го показват ясно.
За разлика отпеди 30-40 години, когато по същите тези улици беше като на манифестация всеки ден от сутрин до вечер. Това пишещата тези редове може да го потвърди от първо лице.
Къде са хората?
Бургас умиращ град ли е? В град-призрак ли се превръща, както твърдят авторите на снимките.
Отговорът е прост. Хората са си тук.
Но ще започна от малко по-далеч.
Кой сега чака в пощенската си кутия картичка за Коледа, за рожден ден, мартеници за Баба Марта? Кой ходи на кино два пъти в седмицата? Кой ходи „на гости“ на приятели и приятели на техните приятели? Кой чете новините от вестник?
Почти никой.
Когато кажат – имаш поща, си отваряме мейла. Филми теглим от Замунда или друг торент. С приятели се срещаме на кафе, бира, мезе - в заведение, а не по домашному. Новините следим в интернет, където си четем и книгите.
Светът се променя, а с него и ние.
Преди 30-40 години, когато нямаше молове, заведенията се брояха на пръсти и чакахме някой да стане, за да седнем, имахме по един автомобил на семейство, и нищо друго не ни оставаше, освен да излезем на улицата.
„Да минем по шпарца“, както се казваше в Бургас /идва от немския глагол spazieren – разхождам се/.
Там, на улицата се срещахме без уговорки по телефона /защото много от нас нямаха и домашен такъв/, спирахме се да поговорим, да поклюкарим. На улицата течеше животът, защото нямаше къде другаде.
Сравнете броя на автомобилите по улиците и паркингите на Бургас преди 30 години и днес! Снимайте задръстванията и липсата на места за паркиране!
Сега в моловете през почивните дни няма място на паркингите, а хората се тълпят в магазини и заведения. При все на далеч по-голяма площ от отсечката от Тройката до Часовника.
По крайбрежната алея сега е манифестация при всеки ден без дъжд. Много от капаните не затварят през зимата. Как беше там през 80-те години? Да разкажат тези, които са го виждали. Ще подскажа – там нямаше нищо, не само хора, просто нищо.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
Текст и снимки: Ирина ГЕНОВА