След като се опитах да отговаря на въпроса „Къде са хората по улиците на Бургас?“, а коментарът предизвика дебати, дойде ред да разнищим следващата тема.
А тя е: „Къде са бургазлии и кой живее сега в Бургас?“.
Оказва се, че в Бургас не само, че няма хора, но и малцината, живеещи в морския град изобщо не са бургазлии.
До тези заключения стигам от коментарите на активистите от социалните мрежи, които зад мониторите оправят политиката, икономиката и стандарта на живот в KLETA MAJKA BALGARIQ.
Не всички обаче са свидетели на времето отпреди 1989 г., когато освен гражданство имаше и жителство. Т.е., когато си роден в някой град, ти имаш съответното жителство и нямаш право да живееш никъде другаде освен в него.
Изключения се правеха по „уважителни причини“, най-често граждански брак или пък /плюй в пазва/ „по разпределение“, след като завършиш университета.
Щото може да си от Долно Уйно и да се омъжиш за софиянец, но може да си столичанка и да те пратят по разпределение във Вълчи дол.
Затова след 1989 г. започна свободното придвижване на хора в рамките на страната и по-привлекателните места се заселиха по-гъсто.
В същото време се отвориха и границите и народът се юрна навън, пък от 2007 г. в Европа сме си като у нас.
Предполагам сегашните фейсописачи, които се жалват за това какъв дух е имал Бургас, визират годините преди 1989.
В такъв случай нека да изброят тогавашните художници, поети, писатели, артисти, музиканти и другите културтрегери и да ги сравнят със сегашните.
Да, духът наистина витаеше в Дома на културните дейци и най-често излизаше от бутилките, но в това няма нищо лошо.
Съвременните автори по нищо не отстъпват на предишните. Смея да твърдя дори, че са по-добри, защото оценката им е публиката. Тя купува картини, билети за представления и книги.
Сега няма откупки от предприятия на платна със сюжети от социалистическия трудов делник, няма задължитено ходене на театър и опера на цели работнически колективи. Няма книги на бездарни автори, които се продават задължително заедно с „дефицитна“ литература. По време на хепи соца беше често срещано явление да се предлагат в една опаковка две книги – примерно „Синовете на Великата мечка“ с „Мунка малката маймунка“. Искаш да имаш първата, плащаш и получаваш двете.
Но да се върнем на това къде са бургазлии и кой живее сега в Бургас.
Безспорно част от бургазлии, както много други българи след 1989 г. се изнесоха към София или в Европа и останалия свят. Свободни хора станахме все пак.
На тяхно място дойдоха хора от други краища на страната, както и чужденци, предимно рускоговорящи.
Студентите, които се обучават в двата местни университета, много често остават тук, след като завършат. Свикват с града, харесват го, защото той си е хубав. Вписват се в него, приемат го за свой.
Рускоговорящите, които се заселват в Бургас са също качествени хора. Пример мога да дам с победителите от няколкото хакатона /IT състезания/ годишно, които се провеждат в града. Най-често на първите места се класират отбори на русначета - ученици и студенти от Бургас.
Затова не мога да разбера тези „кореняк бургазлии“, които се държат като софиянци. Само дето столичани казват презрително „провинцията“, а бургазлии – „вътрешността на страната“.
Получава се така, че заради случайността, че някой се е родил някъде, помпа самочувствие или пък го губи. А сме „земя като една човешка длан“.
С какво кореняк бургазлии от „Италианската махала“ /ж.к. Възраждане/ са по-добри от „присадените бургазлии“, дошли от Шумен, Пловдив, Трявна, Дупница, Русе, Тополовград, Ямбол и т.н.?
Обикновено пришълците са далеч по-амбициозни и работоспособни от местните, които са жилищно осигурени и не им се налага плащане на квартира или теглене на ипотечен кредит. Следователно не им трябва да се напрягат толкова и го карат по-лежерно. Бичат айляк, както се казва в Бургас!
И към края да видим статистическите данни:
По последни данни от декември 2019 г. в Бургас по постоянен адрес живеят 226 996 души, по настоящ - 213 761 души, а по постоянен и настоящ - 199 742 души.
В долната таблица можете да видите как се е движил броят на населението през годините.
И малко етнически данни:
В Бургас на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 181 116 души, 171 898 от тях се определят като българи, 3800 като турци, 1330 като роми и 666 посочват, че имат друга етническа принадлежност (немска, руска или друга).
Страхувайки се от широката дискриминация спрямо ромите, те предпочитат често да посочват етническа принадлежност към мнозинството на местното население. По този начин те влияят върху броя на турците и по-малко върху този на българите в Бургас.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
Текст и снимки: Ирина ГЕНОВА
